Потресаващо! Фолкаджийка загуби баща си, държали трупа му 7 часа в болничната стая
Фолк певицата Татяна преживя истински ужас, след като загуби баща си в пловдивска болница. С емоционален разказ, който публикуваме без редакторска и коректорска намеса, изпълнителката сподели болката си и постави въпроси за отношението към пациентите и техните близки в здравната система.
"Искам да изкрещя към цялата държава и към цялото общество. Нормално ли е, след като баща ми почина, аз да трябва да го откарам в моргата? Починал е към 5:00 сутринта и разбирам в 11:30 часа, че е още в стаята си покрит с един чершаф.
Нормално ли е човек да преживява това в най-тежкия момент от живота си? В каква държава живеем? В какво общество сме се превърнали?
Баща ми лежа в бившата Окръжна болница, сега УМБАЛ "Пловдив", в отделенията по ревматология и ортопедия. Не искам да разказвам всички подробности за престоя му там, нито всичко, което видях и преживях...
Не искам и да съдя никого. Защото знам, че нашият истински съдник е Господ. Той най-добре знае кой какви дела върши и кой как живее. Затова не искам да посочвам виновни и да обвинявам.
Мога само да кажа, че видях отношение към баща ми, което ще помня цял живот. А краят… беше наистина зловещ. Питам се само едно:
Защо хората, които са поставени на такива постове в болниците, са там? Каква е тяхната мисия? Какво е тяхното призвание – пред хората и пред Господ?
Болницата е място, където човек отива с надежда за помощ и лечение. Място, където трябва да има човечност, грижа и състрадание.
Днес не пиша това само като дъщеря, която тъгува за баща си, или да се жалвам. Пиша го като човек, който се пита докога ще приемаме подобни неща за нормални.
И отправям един искрен призив към всички българи, които живеят в България:
Пазете се. Грижете се за здравето си. Опитвайте се да живеете по-спокойно и по-здравословно. Защото човек отива в болницата с надежда да намери спасение и лечение.
Но след всичко, което преживях и видях, в мен остана едно много тежко усещане – че понякога мястото, където търсим надежда, се превръща в място, където тя угасва…
И когато загубиш баща си… болката е огромна… Но още по-страшно е, когато в най-тежкия момент осъзнаеш, че си останал сам срещу една система, която е забравила какво означава човечност… Дано никой друг не преживява това, което преживях аз.
Почивай в мир и светъл да е пътя ти, татко!"
Направила го е срещу 5000 на вечер.
И не може всички като теб да са неудачници чалгари коври и дилъри. Трябва да има и лекари, инженери, учители, учени и т.н.
Певицата да си припомни, че в тази държава тя взима 5000 на вечер за да си завърти задника, а лекарите взимат толкова за три месеца. И са учили за това около десетилетие.
Просто хората в системата не са мотивирани. Нито да са човечни, нито любезни, нито да се развиват в годините след онези десет.