Книга на Хомейни узаконява ужасяващи практики спрямо деца-съпруги, забранени от ООН

Шокиращи текстове, регламентиращи педофилията, се съдържат в религиозния труд „Tahrir al-Wasilah“ на аятолах Рухолах Хомейни – книга по ислямско право, която има голямо влияние върху шиитската религиозна традиция и върху идеологията на Ислямската република Иран. 

В нея се съдържа следните пасажи:

„Не е позволено да се осъществява полов акт със съпругата преди тя да навърши девет години, независимо дали бракът е постоянен или временен. Въпреки това други форми на удоволствие, като докосване, прегръщане и „триене между бедрата“ (tafkhiz), са позволени дори с кърмаче.“

„Ако той има полов акт с нея преди тя да навърши девет години и причини нараняване (известно като ifda), му е забранено завинаги да има полов акт с нея отново… но тя остава негова съпруга и той е задължен да ѝ осигурява издръжка до края на живота ѝ.“

Източник: Ruhollah Khomeini, Tahrir al-Wasilah, Vol. 2, Book of Marriage (Kitab al-Nikah), Issue 12, p. 229.

Подобни текстове са дълбоко шокиращи за съвременния човек. Те отразяват религиозно-правна традиция, формирана в исторически период, когато браковете с деца са били разпространени и позволени в много части на света. 

Днес обаче живеем в общество, което признава правата на детето, физическата и психическата неприкосновеност и достойнството на всяко човешко същество. Международни документи като Конвенцията на ООН за правата на детето ясно определят, че подобни практики представляват тежко нарушение на човешките права.

Проблемът става още по-сериозен, когато такива религиозни текстове не се разглеждат само като исторически документи, а се използват като част от идеологическа система, която претендира да управлява държава и общество. Именно това се случва в Ислямската република Иран, където религиозните авторитети имат огромна политическа власт и където религиозната доктрина често влияе пряко върху законите и обществените норми.

Така възниква опасен модел - когато религиозна догма се превърне в държавна идеология и започне да диктува живота на милиони хора. Това е опасно за всички, включително за самите мюсюлмани, които не споделят радикалните възгледи на режима.
Историята многократно е показвала, че всяка идеология, независимо дали религиозна или политическа, която поставя догмата над човешкото достойнство, свободата и правата на човека, рано или късно се превръща в инструмент на потисничество.