България има 247 бомбоубежища с капацитет за около 60 хиляди души

България разполага с общо 247 съоръжения за укриване на населението при извънредни ситуации, които могат да поемат приблизително 60 хиляди души. Това съобщи комисар Илия Георгиев, началник на отдел „Превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, предава БНР.

По думите му тези съоръжения са известни разговорно като бомбоубежища, но според нормативната уредба се определят като колективни средства за защита. Те включват скривалища и противорадиационни укрития, предназначени за защита на населението при въздушни нападения, химически атаки или радиационни инциденти.

„Бомбоубежище е разговорен термин. В нормативните документи те се водят колективни средства за защита - скривалища и противорадиационни укрития“, обясни комисар Георгиев, цитиран от БНР.

Тези съоръжения представляват подземни инженерни конструкции, които могат да бъдат специално изградени или да имат двойно предназначение. Към тях могат да се причисляват подземни гаражи, тунели и метрополитени, ако са проектирани или адаптирани за подобна функция.

Според експерта съоръженията са оборудвани със системи за филтрация и вентилация на въздуха, които осигуряват защита от радиоактивни вещества, химически агенти и промишлени токсини. Те работят с филтърно-вентилационни системи, които подават въздух под налягане, за да се предотврати проникването на замърсен въздух отвън.

Скривалищата са категоризирани в четири категории в зависимост от тяхното техническо състояние и от времето, необходимо за привеждането им в готовност.

Комисар Георгиев отбеляза, че тези 247 съоръжения могат да поемат максимум около 60 хиляди души в цялата страна. В тази бройка не се включват подземните гаражи, метрополитените и други съоръжения, които потенциално биха могли да бъдат използвани при извънредна ситуация.

В столицата най-голям капацитет за укриване би имал метрополитенът, ако отговаря на необходимите технически изисквания. Най-голямото специализирано скривалище в страната може да приеме около 300 души.

Съоръженията се проверяват два пъти годишно от служители на пожарната. При установени проблеми се издават предписания на собствениците, които носят отговорност за поддръжката им. Това могат да бъдат държавни институции, общини или частни лица.

По принцип скривалищата се държат заключени и могат да бъдат отворени само по разпореждане на ръководителя на съответния обект при извънредна ситуация. Въвеждането на хора в тях изисква предварителна подготовка и не може да стане спонтанно, обясни още експертът.

Комисар Георгиев припомни, че масовото изграждане на подобни съоръжения е било характерно за периода през 70-те и 80-те години на миналия век, когато сутерените на много сгради са били проектирани и адаптирани за защита на населението.