Днес продавачите на цветя скърцат със зъби от яд

В календара има дати, които идват тихо, почти срамежливо. Има и такива, които пристигат с фанфари, парфюм на рози и леко паническо тичане на мъже към най-близкия цветарски магазин. Осми март без съмнение принадлежи към втората категория. За цветарския бизнес това е не просто празник, а малка икономическа пролет.

Днес ще се продават цветя. Много цветя. Китки, букети, саксийни растения с амбиция за дълголетие и дори онези леко уморени карамфили, които всяка година се опитват да изглеждат празнично. Осми март традиционно кара касовите апарати в цветарските магазини да работят с темпо, което би впечатлило и банков служител в последния ден на данъчната кампания.
И все пак – има една малка подробност, която днес кара част от цветарите да скърцат със зъби от яд.

Тази година Осми март се падна в неделя.

На пръв поглед – чудесно. Хората са свободни, разхождат се, времето е за кафе, сладки приказки и, разбира се, цветя. Но за цветарския бранш има една малка, но болезнена икономическа истина: когато празникът се падне през уикенда, продажбите окапват като лалета след буря.

Причината е проста и добре позната в професионалните среди – изчезва цял пазарен сегмент. Той носи звучното име „колежки и учителки“.
В делничен Осми март офисите се превръщат в импровизирани ботанически градини. Мъжете, въоръжени с по един букет, а понякога и с няколко, обикалят стаите с дипломатическа усмивка. Цветя получават колежките, секретарките, шефката (особено шефката), а учениците гордо връчват цветя на класната си ръководителка.

Това е златният час на цветарите.

Но когато Осми март се случи в неделя, офисите са празни, училищата са заключени, а бюрата – без вази.
Разбира се, традицията не може да бъде напълно пренебрегната. Днес мъжете ще купят цветя за своите майки, съпруги, дъщери и, както деликатно се казва в обществените хроники, за своите любовници. От този ангажимент измъкване няма – това е почти конституционно задължение.

Но утре е девети март. Понеделник. И малцина ще се почувстват достатъчно вдъхновени да носят със закъснение букети в службата или да снабдят детето с цвете за класната. Българинът има много добродетели, но навикът да празнува със задна дата не е сред най-силните му.

Ето защо цветарите изчисляват, че днешният ден ще им донесе с около 30 процента по-малко продажби, отколкото ако празникът беше се паднал в делничен ден. Тридесет процента – това вече е разлика, която се усеща не само в настроението, но и в касата.

Но нека завършим с добра новина, която може да подейства като аромат на свежа фрезия върху професионалния песимизъм.

Догодина Осми март се пада в понеделник.

Тогава офисите отново ще се превърнат в цветни оранжерии, учениците ще тичат към училище с букети в ръце, а цветарите няма да скърцат със зъби – ще броят банкноти.

И вероятно ще обичат календара малко повече.