От първо лице: Сутринта, в която придошлата вълна помете село Бисер

Датата 6 февруари остана в паметта на стотиците жители в хасковското село Бисер. Придошлата вода преди 14 години заля домовете на жителите му, а 11-те жертви, никога не се прибраха по домовете си. 

Птичките чуруликаха така, както обикновено за февруари, превъзбудени и сякаш предвещаващи пролетта. Както всеки ден, 80-годишният дядо Йордан стана рано призори. Но днес животните в двора издаваха странно настроение, а щипещият студ навън беше различен и някак тежък. Дядото излезе да види на какво се дължи шумът в двора, пусна коня, защото му се стори неспокоен и извика на своята съпруга баба Ирина да се качи на втория етаж - сякаш предусещащ нещо.

Обикновено старците живеят на ниските етажи на къщите си, защото им е по-лесно да слизат и да влизат в дома си. Жената, с характерния си суров нрав, каза, че първо ще измете и после ще се качи. Но се чу някакъв необичаен звук - сякаш вятърът се промени, а земята се разтресе. В този момент дядото се изкачваше по стълбите към втория етаж, а клатушкащата се възрастна и висока за годините си баба реши да излезе в двора.

Тогава се случи нещо, което може би само дядото, свързан с природата и животните, беше усетил. Огромна вълна придойде от коритото на Бисерската река, приток на Марица. Тя помете всичко по пътя си - дворове, кирпичени къщи, коли, дървета, дори и тъкмо излизащата от къщата старица. Пометена от водата, тя започна да вика. Невярващ на очите си, дядо Йордан, при вида на отнасяната от водите в този момент негова жена, тръгна да слиза.

За късмет на баба Ирина, триметровата вълна я понесе към един кол в двора и я закачи там, като я задържа на повърхността. С хладна сдържаност, но и с бърза мисъл възрастният Йордан успя бавно да преплува до любимата си и да я измъкне от хватката на буйната вода. Незнайно как той я изтегли и пренесе на ръце на втория етаж, където водата тепърва започваше да се покачва. Съблече мокрите ѝ дрехи и я прегърна.

В същото време цяла България научаваше новината, че Бисер е залят и не се знае колко жертви има.

Синът на възрастната двойка разбра за случилото се в родното им село. За късмет се оказа, че е на реката за риба. Той успял да доплува с лодката си до къщата на майка си и баща си, малко преди стаята да се напълни с вода. После счупи прозореца и спаси и двамата, историята е от първо лице разказа на репортер от Флагман.БГ.

На 6 февруари 2012 г. България преживява една от най-тежките водни катастрофи в последните десетилетия, след като стената на язовир „Иваново“ се пропуква и огромна вълна заля село Бисер в Хасковска област. Селото се намира на около 10 километра надолу по течението на река Бисерска, която изтича от язовира. Водната стихия помита домове, дворове и стопанства, причинявайки сериозни материални щети и човешки жертви

Но, как природното бедствие е свързано със сериозна човешка грешка, която доведе до 11 жертви в многолюдното Хасковско село и месеци наред, се опитваше да се съвземе от буйната вълна, която го заля. 

Причините за трагедията са свързани с дългогодишни спорове относно стопанисването на язовир „Иваново“. В интернет е записано още от 2003 г., но жителите на селото споделят, че подписи са се събирали още от 1989 г. Съществува спор кой носи отговорност за поддръжката му. 

Язовирът се намира на територията на община Харманли, но водният му ресурс се използва и като противопожарен резерв за близкия военен полигон, което поставя въпроса за участието на Министерството на отбраната.

През 2009 г. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури предупреждава областната администрация в Хасково за сериозен теч в стената на язовира. Според информация, изнесена впоследствие в медиите, пукнатини по стената са били установени още през 2006 г., но не са предприети ефективни ремонтни действия поради административни спорове и прехвърляне на отговорност между институциите.

Всяко новоднение винаги влачи след себе си показно присъствие на съответната за периода власт

След бедствието на място пристигат еврокомисарят по хуманитарната помощ и управлението на кризи Кристалина Георгиева, премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев. Те се запознават с последствията от наводнението и мерките за подпомагане на пострадалите.

В цялата страна започват кампании за дарения и помощ за жителите на Бисер. Българското правителство предприема и институционални мерки и обявява, че контролът върху язовирите ще бъде централизирано поет от държавното предприятие „Язовири и каскади“.

Интересен факт остава, че на място месеци наред работят доброволци в помощ за подпомагането на нормалния живот на жителите на Бисер. А по разпореждане на Бойко Борисов, на мястото на разрушените кирпичени къщи са построени красиви палати, а за по здравите, недотам разрушени къщи се отпускат между 10 и 15 000 лева. 

В селото в този период живеят не повече от 790 души, а контейнерите в града са не повече от 8, което принуждава голяма част от селските хора да си хвърлят боклука в коритото на реката. В момента на работните дейности след бедствието за близо 6 месеца се поставят казани на всяка улица и след края на възобновяването на селото отново се премахват. 

Българските власти активират и механизма на Европейския съюз за гражданска защита, като търсят международна помощ за справяне с последствията от бедствието.

Единственият обвиняем за потопа е тогавашният областен управител на Хасково Ирена Узунова, тъй като язовирът е бил с неустановена собственост. Тя, като длъжностно лице, е трябвало да вземе мерки. Жители на селото вече осъдиха община Харманли.

Наводнението в Бисер остава едно от най-тежките природни бедствия в България и поставя въпроса за контрола и поддръжката на язовирната инфраструктура в страната, но и не единствено за последните 14 години.