Намира ли се България във фактически фалит

В началото на 2025 година, докато София все още се опитваше да се съвземе от политическите трусове, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов хвърли бомбата, че България е пред фалит. Страната е в толкова отчаяно финансово състояние, с такава огромна бюджетна дупка, че се налага отварянето на фискалния резерв. Фискалните си резерви отварят обикновено държави във война. Украйна направи това в дните след руската агресия през 2022 година. 

Г-н Борисов спомена и точна цифра – липсите възлизат на 18 млрд. лева. Това е сума, почти родееща се с проблемите, покрай които Гърция едва не събори някога еврозоната. Думите на лидера на ГЕРБ трябваше да имат еквивалента на разрушителна бомба. Но наместо тя да се взриви и да повлече съответните последствия: политически и икономически, само след няколко седмици страната бе подкарана към еврозоната. Доклади и финансови отчети бяха фризирани за отличен. Цифрата 18 милиарда изчезна от публичното пространство. Никой повече не спомена за фискалния резерв. Пред големите финансови играчи, които следят еврозоната с лупа, България трябваше да изглежда финансово дисциплинирана и образцова.  

Въпросните цифри, изнесени публично, обаче, са космически за страна с БВП от едва 114,6 млрд. евро към края на 2025. При липса на 18 млрд. лева логичният дефицит би представлявал близо 16% от икономиката. Преди малко повече от година никой не ги опроверга. Цифрите не достигнаха до официални писмени доклади, защото темата бе бързо заровена от ентусиазма покрай еврото. Нямаше насрещни твърдения нито от българските финансови кръгове, нито от Европейската централна банка. Когато липсва опровержение на дадена публична информация, се приема, че тя е вярна. Имаме ли в случая класическо прикриване на реален фалит, подобно на гръцките манипулации отпреди 2009 година? Въпросът остава отворен. 

Според последни данни на Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите, оповестени на 28 февруари 2026, брутният външен дълг на България е скочил до 57,679 млрд. евро, което е ръст от 14,2% спрямо предната година. Това е 50,3% от БВП. Краткосрочните задължения са 12,024 млрд. евро, а дългосрочните – 45,655 млрд. евро. В евро са деноминирани 80,2% от дълга, което прави страната уязвима към всяко колебание в еврозоната. Тези числа не са просто статистика – те са доста тревожен сигнал. 

Но ако добавим и споменатите 18 млрд. липсващи лева (около 9,2 млрд. евро), липсата на които никой никога не оспори, картината става доста мрачна. Въпросните 18 милиарда са в сфера, където цифрите нямат свойството да остават константни. Ако тази бюджетна липса е съществувала реално (а очевидно е съществувала), и не е била покрита с извънредни приходи или дълг, тя днес би трябвало да е нараснала до десетки милиарди левове. Примерно около 40. Или грубо казано 20 млрд евро. Това създава ли достатъчно условия за нов „гръцки“ сценария? И още как! 

За да се разбере колко близо до ръба е страната, е достатъчно да се задълбочим в самата гръцка дългова криза, която разтърси Европа преди две десетилетия. Приликите са поразителни. Всичко започна в края на 90-те, когато жадните за влизане в еврозоната политически елити в Атина фалшифицираха данните си, за да бъдат те приемливи за Европейската централна банка. Последната си затвори очите, защото в неин интерес бе държавите, които ще закрият собствените си валути, за да въведат евро, да са колкото се може повече. В крайна сметка от това зависеха заплатите на бюрократите в банката. Гръцкият дефицит трябваше да е под 3% от БВП, но реално бе много по-висок – разкритията впоследствие установиха, че е достигал 10%. Цифрите обаче умело бяха прикривани с „креативно“ счетоводство и съучастието на банки като „Голдман Сакс“.  

През 2007-2008 светът бе ударен от глобалната финансова криза. Американският ипотечен балон се бе спукал, банките бяха изправени пред фалит, кредитите секнаха. Реалният гръцки дефицит през 2009 г. скочи до 15,4% от БВП! И макар гърците да продължаваха със своята стъкмистика и да лъжеха, че той е „само“ 6, големите играчи, като същата „Голдман Сакс“, които бяха съучастници в тази лъжа, вече нямаха интерес да крият истината. Бе криза, която притискаше всички, а Гърция бе слабото звено в нея. В такъв момент, за да спасят себе си, те решиха да изхвърлят зад борда нея. 

Рейтинговите агенции катурнаха Гърция до най-ниските позиции в класациите си. С това лихвите по заемите ѝ автоматично скочиха до небесата. Правителството на Георгиос Папандреу бе опряно в стената и нямаше полезен ход, освен да признае измамата. Той заяви, че предишните кабинети в Атина са укривали дефицита, за да изглежда подходящ като за еврозоната. В този момент същата ЕС и МВФ, които „майчински“ си затваряха очите за фалшифицираните гръцки финансови доклади, изведнъж се превърна в мащехи. Те наложиха на гърците драконовски условия за финансова стабилност: съкращения на пенсии почти наполовина, намаляване на заплати (пак с толкова), увеличени данъци, масови уволнения.

По ирония на съдбата, няколко години по-късно, вече в разгара на дисциплиниращите мерки, финансов министър в Гърция стана Янис Варуфакис – един от най-върлите либерал-глобалисти в Европа. Той винаги си е мечтал за закриване на националните държави в Стария континент и превръщането им в една огромна империя, пълна с мигранти, които да заместят коренното население. Варуфакис, който е и троцкист, виждаше победата на тази утопична идеология не чрез драконовски финансови мерки, а като безкрайно харчене на милиарди, идващи незнайно откъде. Обстоятелствата го принудиха да изглежда като точно обратното на онова, в което вярваше. 

Да се върнем все пак към паралелите с България. Имаме бедна, рехава икономика, която бе тласната към еврозоната под силен европейски натиск. Това се случи на фона на публични твърдения за огромни липси в бюджета, които и до момента не се е чуло някой да е запълнил по какъвто и да е начин. В този контекст твърденията за стабилен бюджетен дефицит остават под сериозен въпрос. Имаме настъпателна инфлация, която всеки вижда с просто око в магазините. Налице е и огромен външен дълг. Всеки сам може да си направи извод дали тук се намира скрита под документна стъкмистика заровена бомба със закъснител.