Защо САЩ и Израел не заглушават иранската телевизия?
Една от първите цели на американците, когато през 1999 година бомбардираха остатъчна Югославия, бе държавната сръбска телевизия РТС. За САЩ тя бе рупорът на сръбския президент Слободан Милошевич, който трябваше да бъде накаран да млъкне. Днес американци и израелци щадят държавната иранска телевизия и вече цяла седмица тя продължава да излъчва. Макар да бяха ударени някои нейни офиси в провинцията – снощи бе бомбардиран този в гр. Сандадж, като цяло медията е пощадена. ИРИБ има седем канали и към момента всички работят.
На 23 април 1999 г. американците удариха РТС посред нощ. Поразена бе основната сграда в Белград, където се намираха студиата и излъчвателната апаратура. По това време там на работя бяха около 80 човека, които осигуряваха денонощното излъчване. Имаше и двама дежурни журналисти, които да се включат с извънредна емисия при необходимост – война бе все пак. На място американците убиха 14 от тях. Двама си отидоха в ужасни мъки. Единият бе заклещен от паднало огромно желязо. Медицинският екип бе принуден да ампутира и двамата му крака, за да го освободи. По пътя към болницата той издъхна.
Между ситуацията в Сърбия някога и тази в Иран днес има огромни разлики. Сърбия на Милошевич бе не просто държава с многопартийна система на хартия. Макар американската пропаганда да тръбеше по целия свят, че сръбската държава е тоталитарна, там партиите не бяха просто декоративен елемент, а имаха простор на действие. Всяка от тях притежаваше и своя медия. Най-прозападната организация бе Сръбската демократическа партия (СДП) с лидер Зоран Джинджич (убит, когато след края на войната стана министър-председател и започна да ухажва и да слугува на държавата, която до вчера бомбардираше сърбите).
СДП имаше свой кръг от медии, макар и официално те да не се водеха нейна собственост: Радио Б92 и телевизия „Студио Б“. Чрез тях, и много други по-малки телевизии, вестници и радиостанции, сърбите имаха достъп до различни гледни точки. На този фон бомбардирането на РТС и масовото убийство на работещите в нея изглеждаше твърде кръвожадно и неоправдано действие. Предаванията на РТС бяха прекратени за три дни, докато телевизията устрои нови временни студиа и мощности. Но тогава целият свят бе зомбиран от пропагандата на САЩ, че сърбите са зловещи балкански субекти и заслужават да бъдат изтребвани. Затова ударът по РТС не бе масово осъден от почти никой.
Иран днес е завършена теократична диктатура. Без свобода на словото, без опозиция, без чисто житейски, елементарни свободи. Ако някой не разбира какво точно означава това, и няма достъп до Корана, нека отвори Стария завет на Библията, който не се различава много от постулатите в известното ислямско четиво. Там отчетливо е предписано какви наказания следват за кое да е провинение, сред тях има дори мисловни грехове. Те варират от бичуване, откъсване на крайници, през обикновено убийство, та до изгаряне жив на клада.
След това да си представим как тези текстове – едно към едно, са закрепени като конституция на държавата, а отделно са разширени и до закони. Те касаят дори начина на обличане. Жените трябва да са навлечени от горе до долу в роби, макар някои по-смели иранки в последните години да игнорират това правило и освобождават на воля кичури от косата си. На мъжете е забранено да носят къси панталони. Именно това представлява политическата и съдебна система на религиозната диктатура Иран. Плюс че начело е техният патриарх – съответният аятоллах.
БРИБ не е табу, но не е и основна цел. На 16 юни 2025 година, докато атакуваха ядрените подземни обекти на Иран, израелците вече бомбардираха основния офис на телевизията в Техеран. Случи се точно докато водещата Сахар Емами обясняваше, че „нито една ционистка ракета няма да може да долети при нас“.
В такова средновековно деспотично общество държавната телевизия има много по-решаваща роля от тази, която някога представляваше РТС за Сърбия. Иранската тв и радио компания ИРИБ има и специално радио „Парс тудей“, което излъчва на над 30 езика за чужбина по ефир и чрез интернет. По този начин облъчва целия свят с ислямистката пропаганда. Защо тогава САЩ и Израел не удрят този държавния рупор?
На първо място за двете страни приоритет са военните мощности на аятоласите: ядрените обекти, ракетните бази, системите за ПВО, командните центрове. Особено тези на Корпуса на стражите на Ислямската революция. Това са своеобразните тайни служби на Иран, като българската Държавна сигурност, но с това допълнение, че Корпусът притежава и своя армия. За американците и израелците това е стратегията за ослепяване и обезоръжаване, която им е много по-важна от медийните възможности на Техеран.
В нощта срещу 5 март израелците удариха местния офис на ИРИБ в гр. Сандадж, но като цяло това слабо се отрази на работата на държавния рупор.
През 1999 година интернетът бе в зората си. Хората или масово нямаха достъп до него, или трябваше да ходят по компютърни клубове и да го ползват като някаква екзотична добавка в края на деня. Новините получаваха чрез телевизия, радио и вестници. Затова РТС бе важна цел. Днес пропагандата се е преместила не просто изцяло в интернет, а дори много по-дълбоко в мрежата: в отделни нейни сегменти като месинджъра „Телеграм“, в който Иран е особено активен, и социалните мрежи. Америка и Израел борят иранската пропаганда там.
След бомбата по РТС американците не почувстваха въздействието на общественото мнение, понеже то като цяло липсваше – всички вярваха, че е правилно Сърбия да бъде сломена, за да може либерал-глобализмът да властва над цялото човечество. Сега настроенията по света далеч не са така еднозначни. Дори общественици и организации, които до вчера възхваляваха Доналд Тръмп, като българските русофили например, в момента са заели отчетлива позиция в подкрепа на аллахакбарите в Техеран.
Много от журналистическите организации по света ас левичарски – Съюзът на българските журналисти не прави изключение. Ислямистите дълбоко в себе си ненавиждат левичарите, защото освен друго те защитават еманципираните жени, а в исляма жената трябва да е смачкана и свряна в ъгъла. Но в дадения момент властите в Иран открито флиртуват с всякакви русофилски организации и партии, защото тактически са им полезни. На този фон прякото бомбардиране на Иранската държавна телевизия ще срещне сериозен отклик по света. Медийните обекти по принцип се считат за цивилна инфраструктура. Атака по тях би била оправдана, ако има неопровержими доказателства, че конкретната телевизия изпълнява и военни функции.
Има и още причини. Докато ИРИБ работи, режимът говори и е проследяем. Пропагандата е видна. По нея могат да се разчетат важни моменти какво смята да прави врагът. Освен това кабелните оператори лесно могат да бъдат хаквани и наместо държавната телевизия на нейните канали да излъчват важни послания. В последните дни първи и трети канал на ИРИБ бяха завладени от хакери и за няколко минути излъчваха реч на наследния принц Реза Пахлави. Всичко това обаче не значи, че в крайна сметка, когато повечето цели бъдат елиминирани, няма да дойде редът и на ИРИБ.