Букмейкърите сринаха „Бангаранга“ на 15-о място

Букмейкърите, които винаги са най-справедливия показател за бъдещо класиране на „Евровизия“, сринаха България и песента „Бангаранга“ чак на 15-о място. Състоянието на класацията е динамично и търпи промени.

Медиите в България дни наред пишат, че българската песен е едва ли не фаворит за спечелване на „Евровизия“. Те базират прогнозите си на стрийминг платформи и гледания в ютюб. Това обаче никога не е било мерило за крайното класиране. Най-слушаната песен от миналогодишния фестивал, например, е „Еспресо макиато“ на естонеца Томи Кеш. Всички български музикални медии я въртят и до момента. Но на „Евровизия“ тя не победи. Класира се трета. 

От години единственият индикатор кой как ще се представи са ставките в пунктовете за залози и по интернет. Обяснението е просто: в този хазарт пари харчат основно фенове на фестивала, които после и гласуват с есемеси. Те имат най-добър усет на кого да заложат, защото вече са решили за кого ще пратят SMS.

Тази година картината е ясна: засега първа при букмейкърите е Финландия с песента на финландски език – „Liekinheitin“ („Огнемет“), изпълнена от Линда Лампениус и Пете Парконен. Шансовете ѝ възлизат на около 22 %, значително повече от всички останали. Това говори, че ако сред малкото други страни, които все още не са избрали своя песен, не се появи нещо по-интересно, тя и ще победи. Второто място букмейкърите отреждат на Дания с песента на датски език „Før vi går hjem“ („Преди да си тръгнем“), изпълнена от Сьорен Торпегаард Лунд. Следват Австралия, Гърция и Израел. 

Гледането на клипове и слушането на песни в стрийм платформи отразяват социални реакции на най-различни хора, които в мнозинството си въобще не се вълнуват от „Евровизия“ и никога не гласуват там. Това не са реални точки в състезанието. Случвало се е в миналото вирусни парчета да се провалят на фестивала. Феновете на даден изпълнител може да са много, но е грешка да се интерпретира тяхната активност като прогноза за финалното класиране.

Освен всичко това, „Евровизия“ е и политически конкурс, който всяка година се влияе от световните идеологически тенденции. Нищо, че в правилника му пише, че политиката в него е забранена. От идването на администрацията на Доналд Тръмп на власт във Вашингтон най-новият писък на фестивала е да се пее на матерен език. Това липсваше в последните близо 30 години, когато либерал-глобалистите го бяха превърнали в изцяло англо-саксонски. 

През 2025 г., за първи път от 1998 г. насам, неанглоезичните песни сумарно бяха повече от тези на английски. Това е и първата година от дълъг период, когато страните от голямата петорка (Франция, Италия, Германия, Испания и Великобритания – вай-.големите донори на фестивала) изпратиха песни на своите си официални езици.

 Засега букмейкърите безапелационно залагат на финландците Линда Лампениус и Пете Парконен с поп-рока им „Огнемет“, изпят изцяло на финландски език.

Тази година тенденцията продължава, но тя вече е видна и при букмейкърите. Лидерството за песен на финландски език, с подгласник парче на датски, е малка музикална анти либерал-глобалистка революция насред Европейския съюз, където тази идеология все още е на власт. 

Разбира се, това не значи, че залозите се правят на инат. Публиката намира много смисъл изпълнителят да пее на своя роден език: песента звучи много по-искрено и много по-различно от обичайната англоезична синтетика. Като добавка – „Евровизия“ е и гей фестивал, което също оказва влияние върху крайното класиране и върху геополитическия нюанс. Тук не трябва да се пропуска факта, че лидерите на някои големи анти либерал-глобалистки и анти брюкселски партии в държавите от Европейския съюз са също гейове. Алис Вайдел, съпредседателката на „Алтернатива за Германия“ живее със своята съпруга Сара Босард и двете отглеждат свое дете.  

Тези важни актуални особености за „Евровизия“ са известни на всеки страстен фен на фестивала. БНТ можеше да ги обсъди и вземе предвид, преди да възложи скъпоструващото „удоволствие“ международен екип да пише синтетичната „Бангаранга“ на английски за Дара. Парче, съобразено с българските традиции, написано от българин, изпято на български, или поне наполовина на роден език, би било много по-радушно прието и удачно на „Евровизия“ през 2026 г. 

Още повече, че самото изненадващо завръщане на България на музикалната проява бе плод на геополитическо събитие. Страната ни, заедно с Молдова и Румъния, бе практически изнудена да участва, за да попълни пробойните, появили се от масовите бойкоти заради Израел. Източници от БНТ разкриха пред „Флагман“, че генералният директор Емил Кошлуков е въвел цензура в медията върху всяко споменаване на този бойкот. Но именно той би трябвало да е червената лампичка за тв босовете, че „Евровизия“ е и актуална политика. Което да ги подтикне да разучат новите геополитическите повеи на фестивала, преди да похарчат пари за международен екип от композитори. Който да похаби цял месец, за да изплюе три странни в липсата на мелодичност песни.