Защо Иран отмъщава с дронове и ракети по съседните държави?

Още в първите часове на войната срещу Иран, която американците кръстиха „Епична ярост“, а израелците – „Лъвски рев“, властите в Техеран започнаха да бомбардират с ракети и дронове съседните мюсюлмански държави. Особено стръвно иранските ислямисти атакуват богатите градове на ОАЕ, но рояци дронове всекидневно се изсипват и върху Бахрейн. В Саудитска Арабия под прицел са нефтозаводите на „Арамко“ и скъпарските хотели. По-слабо пострадали засега са Катар и Кувейт. За първи път днес бе ударена и Турция. Иранците се похвалиха, че са поразили американската военна база „Инджирлик“ в едноименния квартал на Адана. 

Действията на Иран изглеждат хаотични и следват рефлексите на наранена или уплашена змия, която хапе безцелно всичко, което се движи. Това вече повдига въпроса за стратегическите мотиви зад подобно поведение. 

Една от основните тези е, че Иран умишлено разширява конфликта, за да го направи всеобхватен и угнетяващ за богатите петролни държави в Персийския залив. Техеран може би вижда в това начин да увеличи до непосилни нива разходите за противниците си. Парализира им регионалната инфраструктура, създава паника сред населението, унищожава туризма за години напред. Дубай дълго време ще се възприема вече не като шопинг дестинация, а като място, където лесно можеш да умреш. Ударите по летищата в Дубай и Абу Даби доведоха до затваряне на въздушното пространство, а в Бахрейн – до щети по пристанища и високи сгради. 

Работници се евакуират от нефтозавода „Арамко“ в Рас Танур, Саудитска Арабия, който бе поразен от иранците тази сутрин.

Това не е просто отмъщение; а стратегия на опустошение, която цели да накара съседите, които до голяма степен са все американски съюзници, да почувстват тежестта на войната и да натиснат властите във Вашингтон да се укротят. Дали обаче това ще проработи? Тези дни редица американски издания съобщиха, цитирайки вътрешни източници, че най-горещ застъпник за тази война е бил саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман. В седмиците преди първите удари, той няколко пъти разговарял с президента Доналд Тръмп и го увещавал час по-скоро да започне войната.

Това обяснява донякъде желанието на Иран да отмъщава навред в региона, не просто на Израел и САЩ. Атаките са предназначени да скарат съседните държави с Америка. Иран смята американските бази в тези страни – като Петия флот в Бахрейн,„Инджирлик“ в Турция или „Ал Удейд“ в Катар – за „легитимни цели“, тъй като те са своеобразни логистични центрове на агресията срещу Иран. Като атакува тези бази, Техеран се надява да накара съседните столици да преразгледат договорите си със Вашингтон. Иран се опитва да представи конфликта пред населението на околните мюсюлмански страни като война на САЩ и Израел срещу исляма, в която де факто са въвлечени всички държави от Залива, понеже също се кланят на Аллах и пророка му. 

В ОАЕ и Саудитска Арабия, които зависят от американската военна защита, но също така поддържат и икономически връзки с Иран, тези удари могат да създадат вътрешен натиск. Саудитска Арабия засега се задоволи само с официална позиция, в която заплашва, че ще помогне на всички пострадали свои съседи да отмъстят на Иран. Но Рияд не предприе нищо конкретно. ОАЕ вчера затвори посолството си в Техеран и прекрати действията на търговските договори. Властите обаче не заявиха пряко, че прекъсват и дипломатическите си отношения. Като цяло нито една от атакуваните държави не предприе военни действия спрямо Иран. Създава се впечатление, че те само ближат рани и наблюдават. 

Дрон „Шахед“ се е врязъл в централния мол на гр. Шарджа, ОАЕ. по това време там е било пълно с туристи и местни посетители.

Иран винаги е разглеждал околните ислямски държави не просто като съседи, а като бази за разгръщане на свои проксита. В Йемен иранците подпомагат хутите, които контролират половината територия на страната. В Ливан техни послушници са терористите от „Хизбула“. Това е и третата теза за бомбите по съседите: религиозният аспект. Иран, като шиитска сила, се стреми да подтикне шиитските малцинства в околните държави със сунитско мнозинство към въстания. В Бахрейн, където шиитите са мнозинство, но са управлявани от сунитско монархическо семейство, това е особено актуално. Ударите по Манама могат да се тълкуват като сигнал за бунт срещу „потисническото“ управление. 

За европейския наблюдател това не винаги говори нещо. Но лесно може да се поясни с местен пример: Нека си представим, че в православна България властта десетилетия наред се държи и предава между евангелисти. Иран се надява да превърне своя проблем в регионална криза, където шиитите в съседните държави се побутват да започнат революции срещу властите си. Шанс да постигнат това засега имат най-вече в споменатия Бахрейн, който и в миналото е бил гореща точка на борба между шиити и сунити. Но властващите в Манама винаги са се ползвали със закрилата на Саудитска Арабия, която в критични моменти не е пропускала да им се притече на помощ. Няма причини и този път да не го направи, ако ситуацията в Бахрейн се подгрее до точка на кипене. 

Трети терминал на летището в Дубай след ирански удар с балистична ракета.

В самата Саудитска Арабия шиитското малцинство живее в източните провинции, богати на петрол. Исторически то е вечно недоволно от материалното си благополучие и несправедливото, според него, разпределение на благата в кралството. В Кувейт и ОАЕ също има шиитски общности, които Иран подкрепя чрез пропаганда и проксита. 

Тази стратегия и досега бе част от по-широката иранска политика на „износ на революция“. В миналото тя постигаше ограничен успех. Например веднага след падането на шаха в Иран, новите порядки, които ислямистите въведоха, подействаха заразно и за властите в Рияд. Много от ограниченията, които доскоро действаха в Саудитска Арабия, бяха въведени именно тогава по ирански образец – едно от тях бе забраната на кината. 

Освен посочените, има и други причини. Най-елементарно отмъщение за смъртта на аятолах Хаменей и другите лидери, което Иран описва като „самоотбрана“ по член 51 от Хартата на ООН. Също и демонстрация на военна мощ: използването на евтини дронове, като „Шахед-136“, показва, че Иран може да нанася щети на ниска цена, докато деградира отбранителни системи на съседите. Шма и елемент на икономически натиск: ударите по петролни съоръжения и блокирането на Ормузкия проток вече повишиха цените цени на нефта и газа, което би навредило на интересите на САЩ и техните съюзници. 

Могат ли обаче тези стратегии да успеят? Няма еднозначен отговор. Въвличането на региона ескалира конфликта, но рискува да обедини държавите от Залива срещу Иран. Да се предизвика конфликт между тях и САЩ е доста трудно, тъй като богатите монархии зависят от САЩ за своята сигурност и са исторически антишиитски, а следователно и антиирански настроени. 

Като краен резултат подобна тактика може да донесе краткосрочни печалби, като объркване и локални бунтове, но дългосрочно рискува да изолира властите в Иран още повече. Особено ако САЩ и Израел продължат кампанията си със същата интензивност.