Прощаваме се с Асен Шопов

Поклонението пред Асен Шопов ще се състои днес, от 11:30 ч. в столичния храм „Свети Седмочисленици“, съобщиха от театър „Българска армия“.

Режисьорът и актьор си отиде на 26 февруари.

„Понякога правим една крачка и после цял живот тичаме обратно, за да се върнем там, откъдето сме тръгнали и все не успяваме“, казва той. „На 93 години ни е напуснал един от най-големите мъдреци в нашето съвремие. Голям творец, който не просто правеше театър, той го живееше с аристократично достойнство и непоколебима вяра в смисъла. За всички нас в Съюза на артистите в България, Асен беше символ на епоха, учител по мярка и човек, който знаеше как да превръща сцената в катедрала. Благодарим ти за уроците, за мащаба и за споделената светлина, маестро! Пътят ти към вечните сцени е осветен от обичта и аплодисментите на поколения българи“, казват от Съюза на артистите в България.

Асен Шопов е роден на 16 февруари 1933 г. в с. Брестовица, Пловдивска област. Завършва гимназия в Пловдив, където още на 15-годишна възраст поставя със свои съученици „Разбойници“ от Шилер. Оттогава датира голямата му любов към Шилер - поставя пет пъти „Мария Стюарт“ и девет пъти „Коварство и любов“.

В периода 1952-1956 г. следва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ - НАТФИЗ) в класа на проф. Моис Бениеш, заедно с Георги Черкелов, Никола Гълъбов, Иван Андонов и Анани Явашев.

Започва кариерата си като актьор в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където играе от 1956 г. до 1958 г., а от 1958 г. до 1960 г. е на сцената на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.

През 1960 г. напуска сцената, за да разшири творческите си изяви, и записва специален курс по театрална режисура във ВИТИЗ. Същата година печели конкурс за кинорежисура в Москва, но не заминава.

Първоначалната му изява като режисьор започва през 1962 г. в Драматичния театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград, където поставя „Необикновен процес“, „Левски“, „Грешката на Авел“ и „Почивка в Арко Ирис“. Работи и в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ в Хасково, където поставя „Океан“, „Майстори“, „Физици“, „Ричард Трети“ и „За мишките и хората“.

От 1966 г. до 1967 г. работи в Театър „Българска армия“ в София. Дебютира с постановката „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, след която поставя пиесата за Ленин „Съдбоносната 21“ от Александър Щейн. Третата му режисьорска работа, „Да се провреш под дъгата“ от Георги Марков, е свалена от сцената след 13-ото представление. След това от 1968 г. до 1974 г. работи в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, където поставя „Червено и кафяво“, „Ние сме на 25“ от Недялко Йорданов, „Оптимистична трагедия“ от Всеволод Вишневски и „Коварство и любов“. От 1974 г. до 1981 г. отново е в Театър „Българска армия“, където поставя „Осъдени души“, „Смертию, смерть поправ“, „Време разделно“, „Дачници“, „Коварство и любов“, „Мария Стюарт“, „Книга на царете“, „Щастливецът иде“ и „Знамето“.

От 1981 г. до пенсионирането си през 1993 г. работи като режисьор в Народния театър „Иван Вазов“ в София, където поставя „Всяка есенна вечер“, „Черна комедия“, „Големият род“, „Галилей“, „Тайната вечеря на Дякона Левски“, „Нощем с белите коне“, „Хамлет“. От 1993 г. до 1996 г. е режисьор в Драматичния театър „Николай О. Масалитинов“ в Пловдив.

През 1975 г. снима първия си игрален филм „Вечни времена“, който получава наградата „Златна роза“ на Варненския фестивал (1975) и втора награда „Сребърен леопард“ на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария (1976). Вторият му игрален филм е „Инструмент ли е гайдата“.

Асен Шопов има над 150 театрални и три телевизионни постановки. Носител е на множество отличия, сред които наградата „Златна роза“ на Варненския фестивал (1975) и на втора награда „Сребърен леопард“ на Международния филмов фестивал в Локарно, Швейцария (1976) за филма „Вечни времена“, на наградата „Аскеер“ в категория „Режисура“ за „В полите на Витоша“ от Пейо К. Яворов, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград (2003), на наградата „Златен Перперикон“ за принос в развитието на българската и европейската култура (2004), на Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2012“, на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (10 декември 2013), на отличието „Златен век“ на Министерството на културата (21 май 2018), на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за изключителен принос в областта на българския театър (27 март 2022), на отличието „Златен век – печат на Симеон Велики“ – златен на Министерството на културата (31 октомври 2024). Удостоен е със званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“ (24 май 1986). Почетен гражданин е на София (12 май 2022).

БТА