Кьовеши поиска уволнението на българския европрокурор

Европейската прокуратура официално съобщи, че българският европейски прокурор Теодора Георгиева е призната за виновна в извършването на тежко нарушение. Решението е взето от Колегията на институцията след становище на Дисциплинарния съвет, съставен от високопоставени действащи и бивши представители на европейските институции.

Става въпрос за дисциплинарно производство, свързано с действия на Георгиева по делото за разширяването на българското газохранилище Чирен. Детайли по казуса не се оповестяват публично, тъй като Европейската прокуратура заяви, че на този етап няма да предоставя допълнителна информация.

Колегията е приела, че нарушенията са толкова сериозни, че могат да доведат до освобождаване от длъжност. Въпреки това не е наложена по-лека санкция, тъй като процедурата по регламент изисква първо да се даде възможност на компетентните европейски институции да преценят дали да поискат официално освобождаване.

По силата на Регламента за Европейската прокуратура единствено Съдът на Европейския съюз има правомощие да освободи европейски прокурор поради тежко нарушение. Искане за това могат да отправят Европейският парламент, Съветът на ЕС или Европейската комисия.

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши е информирала трите институции за установените нарушения и за становището на дисциплинарния орган. С това процедурата преминава на следващ етап, който може да доведе до съдебно производство в Люксембург.

До окончателното решение Теодора Георгиева остава временно отстранена от длъжност. Възнаграждението ѝ е замразено съгласно вътрешните правила на институцията. Това означава, че тя не упражнява функциите си като европейски прокурор, докато институциите не вземат решение дали да поискат освобождаването ѝ.

Случаят поставя под светлината на прожекторите ролята на европейския прокурор в България. Европрокуратурата е създадена с цел разследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, включително злоупотреби с европейски средства и трансгранични измами. Всеки европейски прокурор представлява държавата си, но действа независимо от националните власти.

Процедурата срещу българския европрокурор е прецедент с висока институционална тежест. Тя показва, че механизмите за вътрешен контрол в Европейската прокуратура функционират и че дисциплинарната отговорност може да стигне до най-високо ниво.

Ако се стигне до искане за освобождаване, Съдът на ЕС ще трябва да прецени дали установеното нарушение е достатъчно тежко, за да оправдае прекратяване на мандата. Това решение ще има значение не само за конкретния случай, но и за стандартите на поведение на европейските прокурори като цяло.

Развитието на казуса ще бъде следено внимателно както в България, така и в Брюксел и Люксембург, тъй като засяга доверието в европейските институции и в механизма за защита на бюджета на ЕС.