Правната комисия отхвърли ветото на Йотова върху промените в Изборния кодекс

Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси отхвърли ветото на президента Илияна Йотова върху последните промени в Изборния кодекс. Решението бе взето с 11 гласа за, 8 против и 1 въздържал се.

Президентът: Промените в Изборния кодекс, които ограничават правото на глас на българите в чужбина, противоречат на Конституцията

Приетите текстове предвиждат ограничение в броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз. Депутатите въведоха таван от 20 секции, които могат да бъдат разкрити извън територията на дипломатическите и консулските представителства, независимо от броя на подадените заявления от български граждани зад граница, предава nova.bg.

В мотивите към ветото президентът Йотова посочва, че българските граждани имат равни права по Конституция, независимо къде се намират. Според държавния глава държавата носи задължение да гарантира равен достъп до упражняване на избирателното право, включително чрез адекватна организация на изборния процес извън страната, съобщи Нова телевизия.

„Живеем в свят, в който се пренебрегват човешките права, в мое лице виждате един много голям техен защитник. Правото да дадеш своя глас в избори е такова право“, подчерта държавният глава., при входирането на вота. Тя добави, че правото на избор е сред най-големите завоевания на човешкото общество и не бива да се ограничава

Дебатите в комисията преминаха при разнопосочни позиции. Част от народните представители защитиха ограниченията с аргумента за по-добра организация и контрол на изборния процес. Други изразиха опасения, че фиксираният максимум от 20 секции може да доведе до затруднения за българските общности в страни с голяма концентрация на избиратели извън ЕС.

След решението на правната комисия ветото ще бъде разгледано и в пленарната зала. Окончателното решение за приемане или отхвърляне на ветото ще бъде взето от Народното събрание.

Темата за изборните правила традиционно предизвиква сериозен обществен интерес, тъй като засяга правото на глас на стотици хиляди български граждани в чужбина. Според официални данни от предходни избори значителен брой заявления за гласуване са подавани именно от държави извън ЕС, което поставя въпроса за баланса между организационните възможности и конституционните гаранции за равнопоставеност.