Не управници, а разбеснели кучета се втурнаха да уволняват и прикриват по команда

Още първите дни на поредното служебно правителство породиха редица въпроси, спорове и трусове. Повечето от назначенията му са най-малкото спорни, а някои - безспорно противоречиви.

Андрей Янкулов

Започвайки от вицепремиера и министър на правосъдието – от 2020 г. част от НПО с външно финансиране, което през годините е известно предимно с активностите си срещу прокуратурата.

В медийното пространство - още преди да бъде назначен на този пост, се появи и информацията, че „Антикорупционен фонд“, от които е част Янкулов, през 2024г. се е опитала да окаже натиск към прокуратурата, МВР и антикорупционната комисия да не разследват т.нар. рейнджъри от „Петрохан“, като в писмото към силовите структури, е написано:„проверка срещу организацията на Ивайло Калушев рискува да бъде тълкувана като "злоупотреба и институционален тормоз“. В документа се натъртва и за международното признание на сдружението. Според Янкулов обаче, това било най-безобидно питане, не натиск, въпреки категоризирането на действията на силовите структури като „тормоз“.

Не друг, а Христо Иванов, който го взема под крилото си още като младши прокурор, му отваря вратите към необятния и добре финансиран свят на НПО-тата –  чрез „Америка за България“. Янкулов става стипендиант на фондацията и заминава в САЩ. През 2014г. за кратко е заместник-министър на МВР.

Продължава да е в непосредствена близост до Иванов, става негов заместник-министър в правителството на Бойко Борисов през 2014-2015 г., успява да се задържи и при следващия министър Екатерина Захариева. Никога не се е занимавал със сериозни разследвания, когато е бил прокурор, а като зам.министър, отговаря за... затворите. Следва пътя на всички грантаджии, включително и на ментора си Иванов.

Резонно, през 2020 г., започва и като консултант в Антикорупционния фонд, финансирани отново от„Америка за България“. АКФ, който предоставя трибуна на клиенти на прокуратурата, обвиняеми или осъдени лица, най-често добре подсигурени бизнесмени.

През последните години, още докато Иван Гешев беше главен прокурор, НПО дружинката около Янкулов периодично спрягаше експерта си като най-подходящ за поста. Постът на главният обвинител на държавата винаги е бил под прицел на различни организации и техните кадри, като още първото решение на вицепремиера е да свика заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) на 26 февруари само с една точка в дневния ред - назначаване на нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов.

Тук е добре да отворим една скоба. В последните години, много от действията на прокуратурата бяха подложени на унищожителни критики както от различни партии и политици, така и от редица НПО-та и техните кадри, като мантрата, подета именно от вече споменатия Христо Иванов, която вкара и ДБ в политиката, беше „съдебна реформа“. 

Нужда от драстични промени има, безспорно. Проблемът е, че под реформа всички активисти разбират единствено поставяне на ключови позиции на техни хора. И овладяване на прокуратурата, която от години успява да запази относителна независимост от всякакви организации с външно финансиране. Не, че там няма корупция, зависимости и некадърност. Но в пъти в повече те са в съда, сред съдиите, редица от които са стипендианти даже на същите НПО-та, които денонощно грачат срещу прокуратурата, защото нито предишният, нито сегашният главен прокурор са техни храненици, разбирайте послушници, които им свирят по гайдата. Това не означава, че са били или са най-подходящите за поста, но пред ударници на фондации и организации с неясно финансиране и неясно чии интереси обслужващи, нямат особена алтернатива.

Според конституционалисти, служебното правителство няма подобни правомощия – да сваля от поста главния прокурор. Въпреки че Върховният касационен съд обяви Сарафов за незаконен, кой да е обвинител номер едно на държавата, може да реши Прокурорската колегия на ВСС, а нейните решения може да се оспорват единствено от Върховния административен съд.

Вътрешният министър Емил Дечев 

също влезе с бутонките още в първите часове. Той заяви, че още в понеделник ще предложи на кабинета да поиска от президентката Илияна Йотова да подпише указ за освобождаването на главния секретар на МВР Мирослав Рашков. Появиха се и твърдения, че е поискал и оставките на целия разследващ екип в МВР по случая "Петрохан". 

Въпреки че от министерството отрекоха, различни медии излязоха с информация, че техни източници потвърждават, че още в първия си работен ден Дечев е привикал както Рашков, така и зам.-главния секретар на МВР Явор Серафимов, заявявайки им, че разследването по случая „Петрохан“ е с много пробойни. Въпреки че до момента Дечев не е изискал документацията по случая и на практика не се е запознал нито с предприетите действия, нито с уликите, нито с докладите.

Явно неговата преценка се дължи единствено на медийни публикации – разбира се, на тези, свързани с ПП/ДБ и теориите, че „мафията“ е убила добрите „рейнджъри“.

Действията му все повече говорят, че новият силов министър ще се опита да замете под килима обвързаностите на някои политици и партии с трагедията. Макар и да не е член на ПП, той беше заместник-министър на правосъдието именно в техен кабинет.

Интересна подробност от биографията му, макар и съзнателно премълчавана, е, че през 2017 г. е наказан за нарушаване на Етичния кодекс заради системно забавяне на дела. Друг интересен момент е, че негов брат е отявленият антибългарин и македонист Стефан Дечев, който отдавна обслужва македонските интереси на родна територия.

Този факт доведе до там и движение „Съединени българи“ да излязат с открита декларация по повод назначението на Емил Дечев за министър на вътрешните работи, като критиката им се основава на факта, че брат му – Стефан, постоянно изразява позиции, които открито работят срещу българските интереси и подкопават държавността. Те настояват за категорична позиция разграничава ли се министърът от спорните тези, които изказва брат му.

И за да стигнем до върха на черешката, поне до този момент, а именно станалият вече по-известен като министър за един ден

Стоил Цицелков

Въпросният, дни преди да заеме поста, беше известен в публичното пространство предимно като яростен активист на ПП/ДБ, както и поредният министър – част от НПО мрежата, обвила страната ни.

Служебен вицепремиер за честните избори – това освен неудържим смях, буди и сериозно недоумение чия глава е родила тази умопомрачителна мисъл. И чия глава е решил, че именно човек с 5-годишна забрана да участва в мисии на ЕС за наблюдение на избори, (потвърдено официално от Европейския съюз), е най-подходящият за пост, носещ в името си „честни“. От ЕК не дават повече подробности, но източници в Брюксел говорят за опит за сексуален натиск срещу жена в Гана по време на служебен ангажимент. Самият факт, че говорим за 5 годишна забрана, изтекла едва наскоро, ясно показва, че не става въпрос за дребно прегрешение.

Извън това, въпросният се оказа и осъждан от Софийския районен съд през септември 2014 г. за шофиране с около 1,5 промила алкохол. Наказанието е били пробация. Да, към днешна дата е реабилитиран, което по негова логика означава, че проблем нямало. Но има и още:

Два пьти е заловен с марихуана в количества, различни от тези за „собствена употреба“. През октомври 2010 г. е задържан с 15 грама марихуана, вторият път преди няколко години – с 55 (да!) грама.

Присъдата за шофиране пиян, на фона на постоянните трагедии с убити по пътя, много често и дечица, е откровен цинизъм спрямо всички. Да предложиш такъв човек за вицепремиер, самият той часове наред да отрича и да тропа с крак, че няма да подаде оставка, защото не бил осъждан (пропусна да уточни, че е реабилитиран), а фанатичните поддръжници на ПП/ДБ да се хвалят по форуми, че и те били карали пияни, просто не са ги заловили и не виждали проблем в това (не, не е шега, вече има десетки коментари в тази посока) – умопомрачително е, наистина.

Иначе Цицелков ни беше представен като експерт (то вече всеки член на НПО явно е експерт)  в наблюдението и оценката на изборната система в България. Представител на "Обединение за честни избори“, член на още една неправителствена организация -  “Демократичен център”, чиято дейност отново е написана като копи и пейст на редица подобни с чуждо финансиране:  „фокус върху информираното гражданско участие и насърчаването на демократичните процеси чрез анализ, сигнализиране на нередности и разширяване на експертния капацитет в ключови обществени области“.

Но и още - член на Управителния комитет на Европейска асоциация за защита на човешките права - България, където (тук пак порция копи и пейст) „отговарял за гражданските и политическите права, като оценява тяхното състояние в контекста на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и Хартата на основните права на ЕС“. Той е зам.-председател на българския филиал, уредил и майка си Румяна Дечева, която е председател. Дейността на асоциацията тук няма как да бъде проследена – нямат сайт, нямат и публични активности. Общо взето, поредното кухо НПО, което обаче съвсем сериозно усвоява солидни финанси по различни европейски механизми – в случая чрез Норвежкия механизъм.

Но и това дори не е всичко – той е сред учредителите на обществения съвет към ЦИК, за една година е и председател на съвета, като след него познайте кой оглавява съвета. Бинго! Майка му! Майка и син са и част от още едно НПО - Обединение за честни избори (ОЧИ).

Да ахнеш направо. Зад всичко това се крие поредният напорист активист, без нито ден трудов стаж, който е намерил удобно и добре подплатено финансово местенце (конкретно Цицелков, и мама е намърдал на няколко), от което да критикува държавата и неудобните на спонсорите партии. Е, иначе побърза да се съгласи да стане част от държавната машина, гарантирайки ни, че щял да отговаря за провеждането на честни избори.
Вече не е смешно, страшно е...

НПО активистите превзеха държавата

Работата на служебното правителство не е да кадрува, уволнява и прикрива, а да подготви страната за предстоящите избори. Нищо такова не виждаме да се случва – още първите дни – като разбеснели кучета, новите министри се втурнаха – явно по команда, да замитат следи, да подготвят почвата за техните хора, да премахват политическите неудобни.

За пръв път имаме профил на кабинет, който толкова очевидно е съставен от активисти без ден трудов стаж. Очевадният риск от  конфликт на интереси – като свързани с различни мрежи от организации, резонно се появяват съмнения, че
ще насочват публични ресурси в полза на организациите, с които са свързани. Второ – НПО секторът защитава конкретна тема – дали ще е екология, социална политика, антикорупция и др., няма значение. Министерският пост, работата на държавна позиция изисква балансиране между множество интереси, които често опонират на тези на организациите, чиито храненици са. Трето - липса на административен опит.

Управлението на министерство включва бюджет от милиарди, хиляди служители и различни процедури. Четвърто - политическа отчетност и легитимност.

НПО- та не са избрани от гражданите, а участието им във властта – и то на такива високи позиции, неминуемо означава липса на легитимност. И не на последно място – външното финансиране и влияние. През последните десетина години осезаемо чувстваме колко нарастват както апетитите, така и влиянието на НПО сектора – все с чуждо финансиране, често обслужващо антидържавни интереси.

В момента се намираме в безпрецедентна ситуация, в която страната ни е на път да бъде подчинена не на обществения интерес, а на тясна мрежа от зависимости и идеологически пристрастия, което е заплаха освен за самата демокрация, и за функционирането на държавата.