Гоним грипа с бяла халва

На 22 февруари православните отбелязват Сирни Заговезни. Празникът поставя началото на подготовката за Великденските пости и е свързан с обичая за искане на прошка.

Кабалистът и етнограф Ели Маринова обясни, че на този ден се изпълнява ритуалът хамкане, известен още като ламкане или люскане. Според нея обичаят има защитна функция срещу болести през зимата.

След вечерята с млечни ястия най-възрастният в дома завързва бяла халва за червен конец или мартеница и я завърта над главите на децата. Те се опитват да я захапят без да си помагат с ръце. В миналото вместо халва са използвали яйце, сирене или дори въглен.

По думите ѝ бялата халва съдържа захарен сироп и билката чувен, която в народните вярвания пречиства кръвта. Днес около 400 грама халва струват между 3 и 4 евро, но ритуалът може да се извърши и с яйце.

След хамкането конецът се е палел. По начина на горене хората са гадаели за здраве, женитба и реколта.

Маринова посочи, че Сирната седмица в народните вярвания се счита за опасен период за болести и зли сили. До празника домакините не са перели и не са простирали, особено бяло пране.

Основният акцент на Сирни Заговезни остава прошката. По-младите искат прошка от по-възрастните с думите „Прости ми, ако съм съгрешил“. Отговорът е „Господ да прощава, простено да ти е“. След това семейството сяда на обща трапеза.

Месото вече е забранено от предходната неделя. На масата присъстват риба, баница със сирене, яйца, мляко с ориз, орехи и други млечни храни.

От 23 февруари започват Великденските пости. До Пасха се изключват месо, млечни продукти и яйца. Според църковния канон в този период не се извършват венчавки и се въздържат интимните отношения.

Източник: Телеграф