Хампарцумян се отметна, че еврото няма да вдигне лихвите

Българинът е недоверчив, защото не веднъж са го лъгали и са му обещавали светло бъдеще. В началото на 2025 година в страната се разрази истински дебат около бъдещото ни присъединяване към еврозоната.

Скептиците твърдяха, че отказът от лева ще ни лиши от финансова независимост и ще предизвика сериозни инфлационни процеси. От екраните на големите телевизии обаче всякакви експерти се надпреварваха да ни уверяват, че ние влизаме в клуба на богатите и всичко ще тръгне по мед и масло.

На 14 януари 2025 г. финансистът Левон Хампарцумян заяви публично, че преминаването към еврото няма да доведе до промяна в лихвените нива. Посланието звучеше категорично и имаше ясна цел – да успокои обществото.

Година по-късно, на 17 февруари 2026 г., той вече прогнозира, че лихвите по кредитите ще тръгнат плавно нагоре. Той допълва, че преминаването към еврото е минало по-гладко от очакваното.

Темата за кредитите бе една от чувствителните в кампанията за еврото. По данни на БНБ през 2024 г. жилищните кредити растат с двуцифрен темп, а лихвите остават сравнително ниски спрямо средното за еврозоната. За домакинствата всяко увеличение дори с 1 процентен пункт означава десетки левове по-висока месечна вноска.

Ако едно семейство изплаща ипотека или потребителски кредит, разликата не е символична. При заем от 200 000 лв. за 25 години и увеличение на лихвата от 2,5 на 3,5 процента води до ръст на месечната вноска с над 100 лв. Това прави над 1200 лв. годишно.

Не може да се отрече, че икономическата среда се променя. Лихвените нива в еврозоната зависят от решенията на Европейската централна банка, инфлацията и икономическия цикъл. Ако тези фактори се изменят, логично е да се промени и прогнозата.

Но един икономист би трябвало да знае това и да не заема позиция, от която само след година се налага да се отметне.