От Фейсбук до властта или как скандалните постове на бъдещия вицепремиер разтърсиха кабинета

НПО активистът, определян от мнозина като либерален екстремист заради крайните си възгледи, Стоил Цицелков бе предложен днес за вицепремиер „за честни избори“.

Номинацията му предизвика остра реакция още в първите часове.

НПО активист, за когото Румен Радев е "плешив генерал", а Росен Желязков "сламен човек" ще отговаря за изборите

Част от обществото постави под съмнение способността му да гарантира безпристрастност в процес, който изисква доверие, сдържаност и институционална тежест.

Името на Цицелков бе прието противоречиво заради публичните му изяви в социалните мрежи.

Само часове преди да стане ясно, че ще влезе в проектокабинета, той определя президента Румен Радев като „плешив генерал“, Бойко Борисов като „Буда“, а евродепутата Петър Волгин като „фашист“.

Подобни квалификации присъстват и по адрес на други политически фигури, като изключение правят само представители на ПП–ДБ.

Тази селективност засили съмненията, че зад активизма му стои ясно, дори фанатично политическо пристрастие.

След като номинацията му стана публична, Цицелков започна да трие част от публикациите си във Facebook.

Дигиталните следи обаче остават.

Архивирани версии на постове и екранни снимки продължават да циркулират в публичното пространство.

Това поставя въпроса за политическата хигиена и за стандартите, които трябва да покрива човек, предложен да отговаря за честността на изборите.

Особено внимание предизвиква негов пост от 8 февруари.

В него той пише дословно: „Сериозен червен флаг е, когато хора не могат да допуснат, че възрастни и деца могат да имат здравословни и ненасилствени отношения, без да проектират върху това собствените си страхове и фиксации. Това говори повече за коментиращите, отколкото за реалността.“

Текстът предизвика силна реакция поради чувствителността на темата.

Формулировката за „здравословни и ненасилствени отношения“ между възрастни и деца бе възприета от критици като недопустима.

Част от тях настояват, че дори хипотетичното допускане за подобна рамка размива границите на обществено приетото и законово установеното разбиране за защита на непълнолетните.

Българското законодателство е категорично по отношение на всякакви сексуални посегателства спрямо деца, а обществената чувствителност към темата е изключително висока.

Поддръжници на Цицелков твърдят, че постът му се отнася до дебат за морална паника и за склонността на обществото да стигматизира без контекст.

Критиците обаче поставят въпроса за преценката и езика, който един кандидат за вицепремиер избира в публичното пространство.

В политиката нюансите имат значение. Особено когато става дума за теми, свързани с деца.

Реакцията не закъсня и на институционално ниво.

Политически анализатори от различни спектри призоваха президентът Илияна Йотова да не подписва указа за назначаване на правителството в този му вид. Те настояват папката да бъде върната на Гюров с аргумент, че кандидатурата на Цицелков компрометира заявката за „честни избори“.

Според тях фигурата, която ще носи отговорност за изборния процес, трябва да бъде безспорна, а не разделяща.

В последните часове това е една от основната тема за коментари в социалните мрежи. 

Обновена:

Ето и позицията на предложения за служебен вицепремиер, публикувана малко преди полунощ:

Виждам, че функционално неграмотни хора споделят един абзац от мое изказване. Държат се така сякаш е нещо скандално, че може да общуват с деца без да ги насилват? Отвратен съм от подобни хора. За вас, мислещите, споделям отново своята позиция в своята цялост.

Прочетете я толкова пъти колкото е необходимо:

Сериозен червен флаг е, когато хора не могат да допуснат, че възрастни и деца могат да имат здравословни и ненасилствени отношения, без да проектират върху това собствените си страхове и фиксации. Това говори повече за коментиращите, отколкото за реалността.

Червен флаг е и когато общественият гняв се насочва към познати, към НПО, към доброволци и граждани, но почти никой не пита за извършителите и за институционалната отговорност. ДАНС, МВР, прокуратура.

Органи, които първо неглижират, губят и държат сигнали на трупчета, а после по мистериозен начин се оказват първи на място.

ДАНС идват от София на сигнал за пожар в хижа преди местната полиция и пожарна? Кой гледа камерите на тол системата? Кои са фирмите зад тях? Кой носи отговорност?

Още по-тревожен е координираният наратив срещу будизма, спелеологията, водолазите, доброволчеството, неформалното образование и гражданската активност.

Държава с десетки хиляди деца извън образователната система се възмущава от едно дете в индивидуална форма на обучение.

Общество, което търпи банди за мокри поръчки, се учи да мрази доброволците.

Хора с публични проблеми със закона се превръщат в морални стожери, а активните граждани в заподозрени. Това не изглежда спонтанно. Това изглежда като операция за пренасочване на вниманието.

Каквото и да се е случило в района Петрохан – Околчица, институциите очевидно не бързат с прозрачна истина. Вместо това получаваме шум, дезинформация и полуистини. Те се разобличават, но щетите върху общественото съзнание остават.

И ще знаем кои са виновните. По синхронизираните им пресконференции, статуси и телевизионни изяви ще ги познаете. Говорят като хора, които са били на първа линия. Понякога човек се пита дали някои от тях не са били прекалено близо до събитията, които днес коментират от безопасна дистанция.

В този шум най-важното изчезва. Човешката трагедия. Душите на загиналите. Болката на близките им. Те заслужават истина и отговорност, не морална истерия и политически операции.

Съболезнования на всички опечалени.