Кога човек се определя като алкохолозависим - официалните критерии

Колко алкохол може да пиете, без да бъдете определени като алкохолозависими? Това е въпрос, който мнозина си задават, особено в общество, в което чашата вино на вечеря или бирата след работа са част от ежедневната култура.

Истината е, че медицината не поставя диагноза "алкохолна зависимост" въз основа единствено на количеството изпит алкохол. По-важни са моделът на поведение, честотата, загубата на контрол и отражението върху личния, професионалния и социалния живот.

Според повечето международни здравни организации умерената консумация означава до една стандартна напитка дневно за жени и до две за мъже. Една стандартна напитка се равнява приблизително на 330 мл бира, 150 мл вино или 40 мл концентрат. Тези количества не гарантират липса на риск, но се приемат като граница, при която вероятността от развитие на зависимост е по-ниска.

Алкохолна зависимост се диагностицира, когато са налице признаци като силно желание за пиене, невъзможност за контрол върху количеството, абстинентни симптоми при спиране, повишен толеранс и продължаване на употребата въпреки ясните негативни последици.

Има хора, които пият ежедневно малки количества и не развиват зависимост. Има и такива, които не пият всеки ден, но губят контрол при всяка консумация. Затова не толкова честотата, колкото отношението към алкохола е решаващо.

Дори умерената консумация на алкохол може да носи определени здравни рискове. Генетичната предразположеност, психичното състояние и средата също играят съществена роля.

Ако алкохолът се използва като средство за справяне със стрес, тревожност или емоционални проблеми, това вече е предупредителен знак. Ако денят ви не може да завърши без чаша, струва си да се замислите.

Границата между социалното пиене и зависимостта не се измерва само в милилитри. Тя се измерва в контрол, осъзнатост и способност да кажете "не", когато е необходимо.