Еколозите ликуват! Спасиха пясъчни дюни от 100 милиона евро в бетон и сгради
Войната за последните незастроени терени по Южното ни Черноморие се води отдавна с променлив успех. Тя е сблъсък на философии – между разбирането за природата като наследство и изкушението тя да бъде превърната в актив, вписан в баланс, ипотекиран и умножен.
От едната страна са еколозите – упорити, понякога твърде кресливи, често демонизирани, обвинявани, че пречат на „инвестиционния климат“. От другата – крупни бизнесмени, които размахват нотариални актове, устройствени планове и разрешения за строеж. Документ срещу пясък. Печат срещу вятър.
Днес, поне за миг, еколозите имат повод за предпазлива радост.
Част от дюните на плажа „Каваци“ край Созопол са официално признати и отразени като защитени в кадастъра. Малко парче земя – според природозащитниците оценявано на около 100 милиона евро. Сто милиона, които няма да се превърнат в бетон, стъкло и рекламен блян за „луксозна ваканция на първа линия“. Сто милиона, които няма да влязат в нечии джобове.
За едни това е пропусната печалба. За други – спасена природа.
Еколозите не пропуснаха в мига на своята малка победа да припомнят старите обвинения. През годините те нееднократно насочваха критики към поредица министри и директори на РИОСВ Бургас, които – според тях – твърде често заставали на страната на собствениците. В тази продължителна война административните решения нерядко се оказваха по-силни от научните аргументи.
Днес част от дюните на „Каваци“ са защитени на хартия. Но не всички. Някои вече са застроени. Там, където вятърът е рисувал бавни линии по пясъка, днес се издигат фасади. Морето отстъпва пред силуетите на сгради, а хоризонтът се прекъсва от тераси и покриви.
Природозащитниците не крият, че тази победа е резултат от усилията на съюзници. И благодарят на учените от Българска академия на науките, на отделни съвестни експерти в администрацията, на активните представители на НПО сектора. Тази коалиция на експертността и гражданската енергия успя, поне в този случай, да наложи аргумента, че стойността на природата не се измерва единствено в квадратни метри и цена на застрояване.
И все пак радостта е сдържана. Защото това е само една спечелена битка след поредица от загубени. На много места по Южното Черноморие морето вече не се вижда от сгради. Там, където някога хоризонтът е бил безкраен, днес се издигат стени.
Войната продължава. И въпросът остава открит: ще успеем ли да опазим поне онова, което все още не е бетонирано?
Ама прост тарикат, който цял живот е гледал как да прекара системата не може да си предсатви, че има хора, които са мотивирани от идеални цели. И както казах по-долу - 90% от българите са прости тарикати.
Аз лично съм ходил на много протести против УПИ-та, промени на предназначения и т.н. Пращал съм сигнали, получавал съм заплахи за живота си. Заплашвали са ме с оръжие разни незаконни "дървари". Гонили са ме бракониери из половин Странджа.
А местните хора вместо да си пазят хората, дивеча и природата са ме овиквали щос е бъркам където не ми е работата.
Щото ако оставиш на странджанските качури ще оставят голи скали само, а до морето бетон и нищо друго.
Е, годинките си казаха своето и се уморих. Разбрах и че 90% от българите са лош материал и честно казано не си заслужава да се бориш за тях. Те искат да си живеят в кочината и някой свинар да ги дере.
Та сега съм далече от цялата простотия.
Точно като на Корал, докато един строи няма забрана, след като е построил наоколо е збранено да се строи, забранено е да се плува в морето, да се лови риба, забранено е да идват разхождащи се туристи. Всичката околна природа остава само за няколко богоизбрани и гостите им, уж с цел опазване на природата.
Точно като огражденията на Петрохан, само богоизбрани могат да берат горски плодове и да си правят барбекю там.
Факт.
PS. От некадърност и злоба, че не можете да сте като тях злобеете!
НЯМА МЯСТО ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ!!!
СПЕШНА НУЖДА ОТ ДЕЙСТВИЯ