Димитър Ганев прогнозира: Парламентарни избори ще пренаредят политическата карта в страната

Предстоящите парламентарни избори се очертават като ключови за пренареждането на политическата карта в страната. Според политолога от Изследователски център „Тренд“ Димитър Ганев, новият политически проект около президента Румен Радев може да доведе до съществена промяна в конфигурацията на следващото Народно събрание.

В интервю за Dnes.bg Ганев коментира, че изборът на Андрей Гюров за служебен министър-председател е логичен в контекста на ограничените възможности и отказите от част от потенциалните кандидати. По думите му Гюров е „единственият представител от мрежа различна от тази на управляващото статукво в последната една година, доминирана от ГЕРБ и ДПС“, предава Dnes.bg.

Политологът смята, че в служебния кабинет няма да има ярко изразени партийни фигури от ПП-ДБ, въпреки очакванията в тази посока. Според него формацията няма интерес да поема изцяло политическата отговорност в кратък предизборен период, в който традиционно управляващите трупат негативи.

Ганев очерта и конкретни предизвикателства пред бъдещия служебен кабинет. „Случаят „Петрохан“ ще бъде най-горещият картоф поне в първите седмици от мандата“, заяви той. По думите му общественото внимание по темата е изключително високо, а отговорността ще лежи основно върху вътрешния министър, който следва да гарантира и честния вот.

Темата за евентуален политически проект на Румен Радев също беше акцент в анализа. В предаването „Още от деня“ по БНТ социологът Андрей Райчев коментира, че около 100 депутати е „мислим резултат“ за подобна формация, като подчерта, че обществото търси смяна на властта, а не просто на управление, съобщи БНТ.

Димитър Ганев обаче направи разграничение между „вълна“ и „цунами“. „Това, което се очертава, съдейки по нашите данни, е нещо по средата“, заяви той в ефира на БНТ. Според него е рано да се правят категорични прогнози, тъй като около 20% от избирателите вземат решение в последните дни на кампанията.

Политологът подчерта, че поява на нов силен субект традиционно води до по-висока избирателна активност. Очакванията са тя да надхвърли 3 милиона гласували, което би означавало значително повишение спрямо последните три парламентарни избора.

Според анализа предстои динамична кампания, в която ще се решава не само разпределението на мандатите, но и бъдещият баланс между статукво и нови политически алтернативи.