Почина легенда в киното

На 96-годишна възраст почина един от най-влиятелните документалисти на съвременното кино - Фредерик Уайзман. Новината беше съобщена от Асошиейтед прес, като смъртта му е потвърдена в съвместно изявление на семейството и продуцентската му компания Zipporah Films. Уайзман оставя след себе си над 35 документални филма и десетилетия активна работа, посветена на изследването на различни аспекти от американския обществен живот.

През 2016 г. той получи почетна награда от Американската академия за филмови изкуства и науки за цялостен принос към киното.

Първия си пълнометражен филм режисьорът създава на 35-годишна възраст, но бързо се утвърждава като водещо име в документалния жанр. Работи с минимален екип, като понякога сам изпълнява функциите и на звукорежисьор. Сред най-известните му филми са "Болница“, "Обществено жилище“, "Основно обучение“ и "Боксова зала“ - заглавия, които насочват вниманието към конкретни институции, но поставят във фокус човешкото поведение в рамките на тези системи.

"Институцията е просто извинение да наблюдаваш човешкото поведение в донякъде определени условия. Филмите са толкова за това, колкото и за институциите“, казва Уайзман в интервю за Асошиейтед прес през 2020 г. Въпреки че често е свързван с движението cinéma vérité от 60-те и 70-те години, режисьорът отхвърля това определение, наричайки го "помпозен френски термин“. Той също така не приема характеристиката на свои колеги, сред които носителят на "Оскар“ Ерол Морис, който го определя като "крал на мизантропското кино“. Уайзман подчертава, че не се стреми към сензационност, а към балансирано наблюдение. "Толкова е важно да документираме добротата, възпитанието и щедростта на духа, колкото и да показваме жестокостта, баналността и безразличието“, заявява той при получаването на почетния си "Оскар“. Роден в Бостън, Уайзман израства в интелектуална среда - баща му е адвокат, а майка му работи като администратор в детско психиатрично отделение и по-късно става актриса.

Завършва Уилямс Колидж и Йейлския университет, а през 1955 г. постъпва в армията и е изпратен в Париж, където започва да снима с камера Super 8. На 30-годишна възраст решава да се посвети изцяло на киното. Технологичните нововъведения, позволили заснемането на синхронен звук, според него "отворили света за кинопроизводството“ и създали възможност за улавяне на неподправени социални процеси -мисия, която той следва до края на живота си.