Бургас ще заеме ключово място на картата на високотехнологичната наука

Ректорът на Бургаския държавен университет проф. Сотир Сотиров е заемал ключови академични длъжности във висшето училище преди да го оглави през 2025 г. Ръководил e над 15 национални и международни проекти с общ обем  от над 50 млн. лева в областта на биомедицинските изследвания и интелигентните системи, включително два Центъра за върхови постижения и един Център за компетентност.

Проф. Сотиров има над 250 научни публикации, от които 145 са индексирани в Scopus и Web of Science. Редовен член е на програмни и организационни комитети на международни конференции (IEEE, IFSA, EUSFLAT), съпредседател на 4 международни форума, чиито сборници са индексирани в Scopus, както и редактор на 13 тематични сборника, издадени от Springer.

Носител е на редица престижни научни и академични отличия, включително наградата „Високи научни постижения“ от Съюза на учените в България, „Специална награда за принос“ от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и „Златна значка“ на Научно-техническите съюзи в България.  Удостоен е със званието IEEE Senior Member - международно признание за професионални постижения в областта на интелигентните системи, вижте интервюто му пред в-к. "Труд".

- Проф. Сотиров, каква е равносметката, която направихте като ректор на днешния патронен празник на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“?

- Започнахме настоящата учебна година с 6% ръст на студентите, които дойдоха при нас от цялата страна и от още 20 държави от Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Младите хора, които за първи път прекрачиха прага на университета през 2025 г. са 1355. Тук е момента да поздравя целия екип за положените сериозни усилия, защото резултатите са видими.

Всекидневно утвърждаваме университета като стабилна и модерна образователна и научна институция. Разширяваме партньорствата си с бизнеса, общините, подобряваме учебната среда и работим все по-активно в екип с другите български университети, както и с чуждестранни партньори. Важно е да отбележа, че успяхме да запазим академичния дух и чувството за общност между преподаватели, студенти и служители. Само така можем да увеличаваме потенциала за развитие на университета и да устояваме на сериозната конкуренция в сектора.

- В края на януари анонсирахте предстоящото изграждане, в рамките на университета, на Геномен център. Върху какво ще бъде фокусирана дейността му?

- Геномният център и Лабораторията по биоинформатика към него ще бъдат първи по рода си в региона и ще се изградят още тази година. Акцент в работата ще бъде моделирането на ДНК. Тези дейности са в основата на съвременната персонализирана медицина и хранителната безопасност.

Геномният център ще предоставя възможности за изследвания с широко практическо приложение, включително медицински анализи - течна биопсия и туморни маркери.

Новото звено ще бъде разположено в Центъра за върхови постижения „УНИТе“ в кампуса на университета. С екипа ми сме щастливи, че с реализацията на този проект Бургас ще заеме ключово място на картата на високотехнологичната наука в България. 

- Развиването на наука, в рамките на университета, винаги е било сред приоритети ви още от времето когато бяхте заместник-ректор. Как се прави наука във време когато фокусът на повечето учебни заведения е най-вече в броя на студентите?

- И двете направления са еднакво важни, като моето убеждение е, че дейностите трябва да вървят паралелно. Университетът не трябва да бъде само място за обучение, в него трябва да се създава знание. Демографските и пазарните фактори често изместват фокуса, но ние не сме спирали да инвестираме в научна инфраструктура, силно насърчаваме проектната дейност и подкрепата към младите учени. При нас те имат свободата и възможностите да се развиват. Всичко това създава устойчивост и смисъл на висшето образование.

Преди няколко години създадохме Центъра за компетентност по мехатроника и чисти технологии. Мехатрониката е когато машината мисли, усеща и се движи. Сега, с нашите партньори, надграждаме проекта и предстои да проведем редица научно-изследователски изследвания в тази област. Ще регистрираме нови патенти, както и полезни модели, които ще бъдат достояние на учените по цял свят. 

Нашите преподаватели, учени, докторанти и студенти имат на разположение Центъра по върхови постижения и три центъра по компетентност. Малко са университетите, където това се случва и е достъпно за всеки, който иска и има потенциал да се развива.

- А каква е съвместната ви дейност с Европейската космическа агенция (ESA)?

- Проектът ни с ESA е насочен към развитие на капацитет за използване на най-съвременни технологии за наблюдение на Земята. Ние се интересуваме от анализа на морските и крайбрежните екосистеми и климатичната адаптация. В рамките на работата ни с Космическата агенция ще подготвим студенти и изследователи за работа със сателитни данни и интегрирани екологични анализи. Така тези наши кадри ще имат практическа подготовка с директно приложение в мониторинга на Черно море. 

- Не е тайна, че наука се прави предимно в държавните висши училища. Вие сте единственият ректор извън София, който представлява университета си в Управителния съвет на Асоциацията на държавните висши училища в България. Какви са амбициите ви?

- За всички нас е важно да отстояваме правото на българските учени да получават достойно заплащане за труда си. Асоциацията е силен инструмент в подкрепа на хората, които са избрали да учат и да посветят живота си на  науката в България. 

- Базата на университета е една от най-големите в страната. В какви аудитории и лаборатории влизат студентите и докторантите?

- Част от корпусите на университета са напълно реконструирани. Пълната промяна започна още преди няколко години с подкрепата на местната власт и поетапно продължава. Благодарение на научните проекти, които печелим и работим успешно, получаваме и финансиране за материалната база и съвременно оборудване. Инженерните специалности имат на разположение оборудвани лаборатории на европейско равнище. Предстои пълното обновяване на още 9 лаборатории и две зали за нуждите на химиците, както и актуалните open space пространства в рамките на техните корпуси. Важно е да отбележа, че през тази учебна година има и увеличен интерес към инженерните специалности, които са така важни и търсени от българския бизнес.  Сериозни промени предстоят и в сградния фонд на Факултета по обществени науки. Там традиционно интересът към специалностите е висок. Надграждаме възможностите за работа в реална среда и на студентите ни по медицина. Първият ни випуск вече успешно се реализира в бургаската болнична система.

- Проф. Сотиров, вие сте от малкото български учени посветили голяма част от работата си на изкуствения интелект. Сега, години по-късно, когато той е реалност и за него се гледа като на възможност, но и като заплаха какво казвате на студентите си по темата? И как университетът се вписва в тази нова реалност?

- Изкуственият интелект сам по себе си не е нито заплаха, нито пък ще реши всичките ни проблеми. Той е инструмент и всичко зависи от това кой и как ще го използва. Ние отдавна учим нашите студенти да работят и разбират тези нови технологии. Да, много професии ще бъдат променени, затова ние постоянно коментираме нови, по-актуални учебни планове и дисциплини. Бъдещето принадлежи на университети и хора, които знаят как да съчетават знание и отговорност. Системата на висшето образование не трябва да догонва новите тенденции, а да ги стимулира и дори създава. Много е важно да бъдем гъвкави, да взимаме решения бързо, защото технологиите и света се променят по-бързо от всякога.