Майката на Калушев в показанията си: Често говореше за смъртта

Никога не е говорил директно за самоубийство, но често говореше за смъртта - това казва майката на Ивайло Калушев в показанията си. Попитах го дали се е върнал от Странджа. Около 19:50 получих странно съобщение от него, на което само го попитах дали е жив.Заради увлечението му по будизма сме разговаряли много по темата за смъртта и неговото желание беше смъртта му да настъпи по начин, че да не се преражда отново. Заради всички тези предишни разговори след съобщението на Ивайло се разтревожих. Опитах се да се свържа веднага с мобилния му телефон, който беше изключен".

Това пише в показанията, които е дала майката на Ивайло Калушев, открит мъртъв край Околчица с двамата младежи, няколко дни след като бяха открити мъртви трима в хижата му в Петрохан.

Деян Илиев е първият, който вижда трите тела и опожарената хижа и подава сигнал до спешния телефон. В показанията, разказва, че на 1 февруари, малко преди 8:00 вечерта, получава съобщение от приятеля си Ивайло Калушев. "Сбогом, приятелю. Ние много се уморихме и повече нямаме сили. Върни се в Мексико".

След съобщението пробвал да се обади на Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев, но никой не вдигал телефона си, не тръгнал към хижата заради силния снеговалеж. На 2 февруари сутринта получава обаждане от майката на Калушев, която разказва, че получила "притеснително съобщение от сина си". В 9:30 с жена му тръгват към хижата.

"Първо минах по пътя, който минава зад самата хижа и който се използваше за паркинг. От тази страна хижата гореше само от страната на покрива. Извиках по имена всички, но никой не ми отговори.

Насочих се към предния вход на хижата. От тази страна хижата беше изгоряла. Имаше тлеещи въглени и много пушек. На около 5-10 м от входа, в близост до колибата на голямото куче, върху снега, видях да лежат три тела, които не мърдаха.

Приближих се и видях, че това са Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. Пламен и Ивайло лежаха по гръб, докато Дечо лежеше по очи и беше по средата. И тримата бяха мъртви с кръв до главите. До Пламен на земята видях да лежи един черен на цвят пистолет.

Качих се по стълбите и видях, че коридорът на втория етаж е целият в пушек и нищо не се виждаше, затова реших да изляза. Във фоайето на първия етаж по земята имаше разпръснати много гилзи, може би десетки на брой, точно като на филм с голяма престрелка.

Гилзите бяха с дължина до 4 см и дебели 7-8 мм и бяха пръснати навсякъде по земята. Според мен гилзите не бяха от патрони за пистолет, а по-дълги и със сигурност по-дебели", сочат показанията на Деян, които разпространи NOVA.

Мъжът се качва на колата и тръгва към чешмата по-надолу от хижата. На шосето имало патрул на гранична полиция. Разказал какво видял и се обадил на 112. През деня съдействал на органите на реда. Доброволно дал да му бъдат взети обтривки от двете ръце. Ивайло Калушев писал и на майка си. Ето и нейните показания:

"Попитах го дали се е върнал от Странджа. Около 19:50 получих странно съобщение от него, на което само го попитах дали е жив. Заради увлечението му по будизма сме разговаряли много по темата за смъртта и неговото желание беше смъртта му да настъпи по начин, че да не се преражда отново.

Заради всички тези предишни разговори след съобщението на Ивайло се разтревожих. Опитах се да се свържа веднага с мобилния му телефон, който беше изключен".

Майката на Ивайло разказва, че е говорил пред нея за смъртта. "Ивайло никога не е говорил директно за самоубийство. Случило се обаче често да говори за смъртта. Имаше особено отношение към нея. Не се страхуваше. Той през годините правеше много луди неща. Беше хладнокръвен в тях".

Майката на Дечо също за последно си писала със сина си на 1 февруари около 19 часа. "Някъде около 19.07 му писах, като го попитах:"Как си? Наваля ли много сняг?" Дечо веднага ми отговори: "Супер съм." Да, наваля. Отидох да кажа на мъжа ми, че Дечо е добре.

След това в 19:39 писах отново на сина ми: "В вторник ще си дойдеш ли?" Защото вторник се падаше 3 февруари и трябваше Дечо да ходи до офиса си.

"Той обаче не ми отговори нито същата вечер, нито на следващия ден, което нещо не се беше случвало никога досега. Друго нещо, което мога да кажа за сина ми, е, че той никога не е имал каквото и да било огнестрелно оръжие".