Децата, изгубени между секти и забравена вяра: урокът от Петрохан

Отзвукът от случая „Петрохан“ не заглъхва вече втора седмица. Няма и как да е иначе, когато още от първия ден се появиха стотици версии, спекулации, откровени конспирации, една жена казала, една жена видяла и т.н. Надали ще и затихне през следващите месеци. И макар властите да не бяха тези, които хвърляха в пространството теории, случаят освен крайно политизиран, беше и крайно митологизиран, което гарантира трайно недоверие и съмнение в действията им, оставащи висящи въпросите защо се стигна дотам и какво се премълчава.

Но всеки ден се появява все по-фрапираща информация, която няма как просто да причислим към догадките. Родителите, отхвърлили с лека ръка децата си, са един от най-потресаващите аспекти в историята. Майката, която нарича сина си „този“, говорейки с благоговение за Ивайло Калушев, за когото синът и твърди, че е злоупотребил сексуално с него.

Същата, чиято дъщеря страда от шизофрения (между другото, заболяването има и наследствен елемент, което би могло да обясни налудничевото поведения и безумните твърдения на майката) и се самоубива през 2018 г., без да получи медицинска помощ защото „майката“ отказва, „лекувайки я“ с тантри, мантри и опит и нея да заведе при Калушев (но той отказва, не е момче...).

Преди няколко дни се разбра, че Калушев е бил и лектор на "Изследване на най-големите подводни пещери Мексико" по време на II Детски фестивал на науката в училище "Космос“, където е учил и убитият в кемпера 15 годишен Александър.

Частното училище „Космос“,

прикривало отсъствията на момчето и го водило ученик там, макар че той периодично – по месеци, не го посещавал, а е бил по цял ден в хижа "Петрохан". Само за миналата година Александър не е посещавал занятия през 114 дни от общо 170 учебни! Директорката обясни това със „спортни дейности и международни събития“, прехвърляйки топката единствено към родителите, без да отговори на въпроса как дете, на практика отсъствало 2/3 от учебната година, е преминало в по-горен клас и как са удостоверявани тези „дейности“, на които уж е ходил той.

Училището се появява за пръв път в медийното полезрение през 2022 г., когато е регистрирано по времето на министър Николай Денков. То е и мястото, което организацията на Иво Калушев промотира, посочвайки сходните им виждания, на вече изтритата страница на школата му „Роук“.

По-сериозно внимание му отделя „Капитал“, в статия от 2023 г, в която са похвалени неговата създателка Татяна Захариева, която от години се занимавала с организацията на детски лагери, учебни центрове и ръководила детска градина в столицата. Посочено е, че това е алтернативно школо, което предлага обучение, свързано с методи на "естествена психотерапия“, като авторът на статията не скрива възхищението си пред алтернативната методика, използвана там, на фона на „закостенелите“ родни училища.

Макар че сайтът на „Роук“ вече е изтрит, в запазена бекъп версия "Космос" фигурира като основен негов партньор. Но директорката на школото първоначално излъга, отричайки фактите.

Проверка на МОН установи и че половината от преподавателите са без педагогическа правоспособност, като критериите, по които са наемани, оставят неясни. Директорката вече е в болничен, като от „Космос“ отказват да коментират и информацията, че още едно дете, което в продължение на месеци е било в хижата на Калушев, е посещавало учебното заведение.

За още една секта с умел създател, прикрита зад „иновативно частно училище“, говори и разказът на самата директорка, която в интервю за Форбс през 2025 г., обяснява, че през 2007 г. се запознава случайно  с богати нейни съседи в столичния квартал „Драгалевци“, които омайва да инвестират „абсолютно всичките си пари, до последната стотинка“ в нейния проект.

Въпросната Захариева, в профила си във Фейсбук, като образование, е посочила: специалност „Естествена психотерапия към Българската асоциация за Естествена психотерапия“. Тоест – никакво, но това не и пречи да основе училище и то да бъде лицензирано от МОН!

Самата Захариева казва пред медиите: „Познавах Иво Калушев като специалист и затова го поканих на лекция в нашето училище. Човек с кауза. Човек, пазещ горите и природата. Беше будист, изповядваше тази философия. Знам, че правеше лагери с деца. Имам три деца, двамата ми синове са били при него на обучения. Познавам и тримата загинали – много добри хора. Децата ми са били с тях по пещери“.

Частни училища, школи на педофили, НПО-та безброй

Не само в контекста на „Петрохан“, но като цяло на фона на случващото се през последните години в страната ни, се оказва, че необезпокоявано, без необходимите реални проверки, на територията на страната ни има стотици неправителствени организации, носещи в наименованието си заблуждаващото „Национална“ нещо си... Има и редица частни училища, за които от МОН признаха, че трудно осъществяват контрол над дейността им, явно има и още подобни школи като тази на Калушев „Роук“, където родители пръскат буквално милиони, за да може разни хора без педагогическо образование, хора, твърдящи и вярващи, че са „лами“, „духовни учители“ и прочее, да индоктринират подрастващите, като освен за психическото, съществува риск и за физическото оцеляване на децата.

Паралелно с това всеки опит – съвсем официално и ясно, без скрити подводни камъни и окултизъм, до тях да достигне Църквата ни, бива агресивно анатемосан и отхвърлен. От либералните медии, от различни политици, от организации, финансирани отвън, от родители-сектанти, които без проблем мятат децата си за отглеждане на чужди хора, като им наливат и милиони.

Именно от сектата на „зелените талибани“, от която е и бившият министър на околната среда и водите - Борислав Сандов (който се оказа, че е посещавал хижа „Петрохан“ три пъти и чието министерство, по негово време, подписва споразумение за съвместна дейност с НПО-то на Калушев - "Национална агенция за контрол на защитените територии"), скочиха срещу конкурс на „Светия синод“ на тема: „Моят небесен покровител/Моят православен храм“. Тома Белев, част от „Зеления октопод“, написа в профила си: „не е добре религията да припарва до децата“. Разбира се, нищо подобно нямаше за „ламата“ Калушев, за неговото НПО, за т.нар. рейнджъри. Пречка било християнството...

Дали проблемът е, че то учи на любов, на състрадание, или пък, че колкото по-близо до него са, толкова по-трудно до децата ще достигнат разни секти, „лами“, окултни теории и вярвания, шамани и либерални утопии. И че заради този свободен достъп, който последните имат до подрастващите, за разлика от силно ограничения на Църквата ни, накрая стигаме до родители, които или мразят децата си, или ги отхвърлят, давайки ги за отглеждане на педофили и псевдо духовни водачи.

И ако по време на комунизма темата за религията е табу, защото християнството е разглеждано като враг на идеологията, на партията-майка, отклоняващо хората от „класовата борба“, в годините след 90-та, макар на пръв поглед религията да беше реабилитирана, в действителност на преден план излязоха хиляди либерални НПО-та, които буквално, под паравана на секуларизацията, индоктринираха.

Отношението към християнството, към официалната религия в страната ни, е най-малкото скептично, но не е такова към разни школи, към разни „духовни учители“, отклонили се от всяка религия, към разни самозванци-социопати, които умело примамват наивни и откровено глупави хора, които им дават децата си, имотите си, всичките си пари. Това не било нередно, било свободен избор, говорят разпалено неолиберални люде. Но да възпитаваш от малки децата в християнските добродетели, било индоктринация, било груба намеса на религията, било крайно и вредно даже.

Традиционната религия се разглежда със скептицизъм, докато нови и непроверени „духовни авторитети“ получават почти безкритичен достъп до същата аудитория. Въпросът не е дали православието трябва да бъде наложено. Въпросът е защо предаването на духовната традиция се възприема като заплаха, докато агресивният пазар на алтернативни вярвания се приема като естествена част от „свободния избор“. Всяко общество има нужда от морален авторитет и ако традиционният духовен авторитет бъде отслабен или поставен под постоянни атаки, на неговото място се появяват подозрителни лица без институционална отговорност, „гурута“, отклонили се от някоя религия, тоест – сектанти; онлайн гурута, чийто авторитет се гради на последователи, а не на приемственост или традиции.

Случаят „Петрохан“ разтърси цялата страна. Деца бяха убити заради псевдорелигиозни вярвания и опасни тълкувания на „духовни“ идеи. Макар и огромната вина да е на родителите, които с лека ръка са повярвали на самоопределили себе си за „лами“, ако като общество не съумеем да изградим в подрастващите способност за критично мислене и познаване на собствената духовна традиция, то неизбежно се стига до подмяна и разрушение. Ако традиционната духовност е изтласкана към периферията на обществения разговор, често е и агресивно нападана, а екстремни интерпретации се разпространяват без сериозна критика, тогава „Петрохан“ е може би само началото.