Най-знаковите масови убийства в новата ни история

Туин пийкс убийствата  „Петрохан – Околчица“ се очертават като едно от най-мащабните и мистериозни престъпления в съвременната история на България. Те обаче съвсем не са единствените в най-новата ни история. За по-малко от 20 години страната ни е била не веднъж разтърсвана от подобни масови екзекуции.

Шесторното убийство в Нови Искър в началото на 2018 година

е може би най-близкият паралел до текущите събития заради броя на жертвите и сложното издирване.

На 2 януари 2018 г. полицията влиза в къщана Кети Кюхова в Нови Искър, след сигнал от роднина, който не може да се свърже със семейството. Униформените се натъкват на ужасна гледка - пет тела, убити по особено жесток начин.

Сред тях са дъщерята на Кюхова – Елена Кушлева и нейният приятел Боби (18 г.), интимният приятел на жената - Неделчо Юруков, неговият син Георги (18 г.) и възрастната майка на Кети. Дори семейното куче, немска овчарка, е било застреляно.

Ден по-късно, в кладенец, е открито и тялото на Кети Кюхова. Всички са убити с по няколко куршума, като е използван пистолет с калибър 22, със заглушител. Той е направен саморъчно, по схема от интернет, като е използван маслен филтър за лек автомобил.

След бързо разследване МВР посочва като основен заподозрян Росен Ангелов, който по-късно медиите нарекоха Горският човек. Той се оказа с изключително тъмно минало: осъждан три пъти за кражби и блудство с малолетна, живеел е в пълна изолация, без лични документи и телефон.

За кратко време Ангелов и Кюхова имали интимни отношения, които обаче жената решила да прекрати и започнала нова връзка – с Неделчо Юруков. Това предизвикало жестока ревност у изоставения любовник и той решил да си отмъсти чрез кървава вендета.

Съществува и още една версия – Кети Кюхова чистела къщите на богати клиенти и Ангелов я притискал да му предостави ключове и кодове от алармените системи, за да ги обере. Жената обаче не се съгласила.

По време на масовото убийство Ангелов е трябвало да бъде в затвора заради поредната си присъда, но цели 8 години полицаите не успели да го открият и вкарат зад решетките. Докато бил „издирван“ Ангелов работил и дори имал профил във Фейсбук.

Години по-късно, през 2024 г., прокуратурата бе осъдена да плати обезщетения на близките на жертвите именно заради това, че не са го вкарали в затвора навреме, което е щяло да предотврати трагедията.

За задържането на Ангелов бе разгърната безпрецедентна за България операция, продължила 4 дни. В района на село Луково и Нови Искър бяха изпратени Специализираният отряд за борба с тероризма (баретите), жандармерия с бронирана техника. В издирването на заподозрения бяха използвани хеликоптери и термокамери.
   
Горският човек бе открит мъртъв на 7 януари в изоставена вила в Луково. Официалното заключение бе самоубийство с оръжието, с което е извършил убийствата.

Кървавата баня в Каспичан

Този случай от 2018 година шокира с изключителната си жестокост и хладнокръвие, като се отличава с това, че не е използвано огнестрелно оръжие.

 Жертвите са възрастно семейство  -  Георги (81 г.), съпругата му Гуля (70 г.) и техните деца – Славка (49 г.) и Николай (46 г.), убити в семейната къща на ул. „Раковска“. 

Убийствата са извършени на 24 септември, но телата са открити едва два дни по-късно, след като дъщерята на една от жертвите подава сигнал, че не може да се свърже с близките си. Мъртвите са открити в различни стаи, което показва, че извършителят е преследвал жертвите си методично. 

Убиецът е разкрит бързо - 64-годишният Петър Петров, племенник на убития Георги и техен съсед. Той е използвал брадва (в някои доклади се споменава и сатър), с която е нанесъл десетки удари по главите и телата на жертвите.

Оказва се, че той не е случаен насилник. Още през 1989 г. е бил осъждан за опит за убийство след нападение с нож в Смолян. 

В основата на кървавата баня стои банална, но дългогодишна вражда за имот. Петров и семейството на чичо му са обитавали една и съща къща, разделена на части. Конфликтите за общите части, преминаването през двора и дребни битови спорове са ескалирали с години, докато накрая Петров не решава да „приключи спора“ веднъж завинаги. 

Делото преминава по процедурата на съкратено съдебно следствие, след като Петров прави пълни самопризнания. През февруари 2019 г. Шуменският окръжен съд го осъжда на 30 години затвор при първоначален строг режим. Присъдата предизвика обществено недоволство, тъй като мнозина очакваха доживотен затвор без замяна предвид жестокостта на акта. 

Случаят с тройното убийство в ж.к. „Гео Милев“

е един от най-дългите и противоречиви съдебни процеси в България. Трагедията се разиграва на 2 март 1997 година в апартамента на семейство Кънчеви в столичния квартал „Гео Милев“. Жертвите са бащата Николай Кънчев, който по това време е мажоритарен собственик на фирмата за търговия с горива и валута „Булланд“, съпругата му Миглена Кънчева  и 4-годишният им син Николай.

Телата са открити с множество огнестрелни и прободни рани. Жестокостта на убийството на малкото дете шокира разследващите.

Заподозрян за тройното убийство е синът на Николай Кънчев от първия му брак - Димитър Кънчев, който по това време е едва на 18 години.

Разплитането на случая е поверено на Ботю Ботев, който сега е чест гост на телевизиите във връзка със случаите Петрохан и Околчица.

Димитър Кънчев прави пълни самопризнания. В деня преди убийството той задигнал от баща си 200 долара, които пропилял на покер-машинки. Това окончателно вбесило родителя, който дори си водел тефтерче с изхарчените средства, които сам е давал на тийнейджъра. След като разбира за кражбата, Николай Кънчев разярен крещял на сина си да си събира багажа и повече да не се мярка пред очите му. Тогава Димитър взел „Зиг Зауер“-а на баща си и направил на решето него и мащехата си. След това слязъл на долния етаж на мезонета и хладноръвно прерязал шията на братчето си. На въпроса защо е посегнал на детето, тийнейджърът отговаря, че Ники много пищял, бил достатъчно голям и щял да го издаде.

Димитър завежда разследващите до контейнер за боклук на ул. „Плачковски манастир“ в кв. „Гео Милев“. Той признава, че е изхвърлил в него окървавени тефтерче и портфейл на баща си, както и ръкавиците, които са били на ръцете му по време на убийството.

Тъй като е било много късно през нощта и по улицата нямало никакви минувачи, разследващите не успели да осигурят поемни лица според стриктните изисквания на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Вместо безпристрастни свидетели, те използват курсанти от Академията на МВР и лица, които по-късно в съда са оспорени като зависими от полицията или неправилно вписани.

Адвокатите на Кънчев, сред които е и известната защитничка на Тодор Живков - Рени Цанова, използват тези пропуски, за да обявят протокола за оглед и изземване за нищожен. Тъй като уликите са намерени чрез „незаконен“ протокол, те автоматично отпадат като веществено доказателство и това изключително много утежнява задачата на прокуратурата.

Самият Кънчев, явно посъветван от защитниците си, се отрича от показанията си, твърдейки, че са изтръгнати под психически натиск, а следователят Ботю Ботев му дал сънотворно хапче, от което младежът се замаял.
 
По време на цялата съдебна сага, продължила цели 16 години, прокуратурата поддържа версията, че мотивът е финансов – Димитър имал нужда от пари, които баща му отказвал да му дава в големи количества.

Процесът преминава през безпрецедентни обрати - Димитър Кънчев е оправдаван пет пъти от различни съдебни състави на Софийския градски съд и Апелативния съд поради „липса“ на преки доказателства и процедурни нарушения при вземането на първите самопризнания.

Едва при последното разглеждане на делото през 2013 година, Върховният касационен съд постановява окончателна присъда - 18 години затвор.

Кънчев излежава по-голямата част от присъдата си в Централния софийски затвор. В началото на 2022 г. той беше близо до предсрочно освобождаване и така безмилостният троен убиец щеше да излезе на свобода, но съдът отказа, приемайки, че още не се е поправил достатъчно. Той сключи брак зад решетките, а през 2024 година журналисти го засякоха да се разхожда из София.

И до днес около случая има много въпросителни, включително за „изчезналото наследство“ от милиони долари, за което бабата на Димитър твърдеше, че е било ограбено от трети лица веднага след смъртта на бащата.