С такава майка, която нарича сина си "този човек" и го кълне, наркотиците са били най-малката му грешка

Съжалявам за момчето, но с такава майка, наркотиците са били най-малката му грешка. Когато детето ти казва "Той ме насили!", а ти отговаряш "Ти лъжеш, той е светец", вече не си родител, а съучастник в престъпление.

Тя не вярва на детето си за сексуално насилие, защото доказателствата биха разбили цялата ѝ идентичност като "просветлена" последователка.

Това не е майка, а адвокат на собствените си заблуди. Нарича сина си "този човек" и му пожелава "да носи позора дълго". Това е проклятие.

Това, което описва е Култ към Личността, няма нищо общо с Буда, има с Менсън.

Умна жена с духовна празнина, готова да плаща (с парите на мъжа си), за да се чувства избрана. Лъгала е съпруга си с години, крала е от семейния бюджет за Гуруто.

И сега, върху гроба на Гуруто, тя избира Него пред детето си. Фанатизмът е по-силен от кръвта.

Интелигентността ѝ не е оправдание, умният психопат е по-опасен от тъпия, защото може да си изгради философия за предателството и знае как да оправдае злото с философия.

Зловеща патология, облечена в спокойния тон на „жертва“ - жена, която би предпочела да принесе сина си в жертва на паметта на Мъртвия Гуру, отколкото да признае, че е инвестирала десетилетия в манипулатор.Тя не просто е изоставила детето си, а го е осъдила на вечен позор, за да изчисти името на лидера на своята секта. Тя говори за сина си като за дефектен уред („този човек“, „моралният убиец“), а за Калушев като за светец.

Поздравления на биомасата за новата драма.

Междувременно, момчето е живо и се опитва да съществува въпреки майка си.

А вие просто смените канала, когато рекламите свършат.

Най-отвратителното в този спектакъл не е Майката, а Публиката.

Вие защо сте "потресени"?

Къде бяхте, когато дрогирани келеши на "елита" мачкаха хора по спирките, а родителите им плащаха на прокурори? Мълчахте.

Вие сте потресени само когато телевизията ви каже да бъдете. Изборният „шок“ на майката е по-удобен за цъкане с език, отколкото ежедневието с друсаните джигити, защото тях вече ги приемаме за климатична особеност.

Биомасата издържа 35 години геноциден преход, тройна коалиция, Бойко и Пеевски, но внезапно припадна от „моралния ужас“ на едно интервю с жена, която имала нахалството да говори свързано.

От какво точно сте „потресени“, че една майка е изхвърлила детето си? Смешници.

В страната, където продажбата на дъщери е икономически отрасъл, където бащите казват: „Дъще, намери си богат мъж да те гледа!“, докато си сипват ракията?

Където „Sugar daddy“ е не срамен етикет, а бизнес план?

Двойният ви стандарт смърди по-силно от канализацията във Варна.

Когато 20-годишен келеш с джип (на мама и тате) направи семейство на кайма на пешеходната, вие мълчите. Родителите му го пазят, нали? Тогава са „любящи родители“, защитават отрочето.

Когато някой открадне милиони и съдът го пусне - мълчите.

Когато сметките ви станат тройни - псувате на маса, но си плащате като попове.

Но щом се появи една жена, която е „начетена“ (тоест ползва сложни изречения, което ви дразни, защото вие се изразявате с междуметия и емотикони) и говори за избора си да даде детето си - изведнъж ставате Майка Тереза на моралния съд. Защо?

Защото тя не е от сектата на битовия алкохолизъм и лицемерието?

Предпочитате родителите да си траят, докато продават децата си.

Предпочитате мълчаливото съгласие с разврата на чалга-културата, защото тя е „нормална“. Там се друса за удоволствие, нали? А тук се друсало от мъка. Това не ви харесва.

Тя поне не уби никого с колата си. Синът ѝ е жив. А вашите „нормални“ деца често умират в канавката или убиват други, докато вие се правите на ощипани.

Спрете да се „потресвате“, не ви отива на претенциите.

Избършете си сополите, платете си тока и продължавайте да гласувате за същите говеда, които ви доят. Те поне ви „обичат“ - като дойна крава.

Българското общество е в терминална фаза на тотална параноя. Всичко е заговор. Всеки е лъжец. Държава няма.

Всички имат мнение, всеки крещи, никой не слуша.

Единственият останал рефлекс е гневът.