Какви са реалните доходи на домакинствата в Европа

Реалните доходи на домакинствата на човек в ЕС са се увеличили с около 7% спрямо периода преди пандемията, но между 2019 и 2024 г. разликите между отделните държави са значителни. Като цяло северните страни отчитат по-слаб ръст, докато много държави от Централна и Източна Европа бележат по-осезаемо увеличение. Тенденциите през последното десетилетие също се различават в отделните части на Европа.

За периода 2014 - 2024 г. реалните доходи на домакинствата на човек в ЕС са нараснали общо със 17%. Ръстът почти спира през 2020 г. заради COVID-19, като в някои страни дори се отчита спад. След това обаче започва постепенно възстановяване, което води до увеличение от около 7% спрямо нивата преди пандемията.

Реалният доход на домакинствата се изчислява, като брутният разполагаем доход на домакинствата се раздели на населението. Показателят отразява средствата за разходи или спестяване след приспадане на данъци и пенсионни вноски. В него е включена и стойността на услуги като образование и здравеопазване, предоставяни безплатно от държавата и неправителствени организации. Определението „реален“ означава, че стойностите са коригирани спрямо инфлацията.

Най-слаб ръст след пандемията се отчита в северните държави: Швеция (+1%), Финландия (+2%) и Дания (+3%). Най-силно увеличение има в Хърватия (+26%), Малта (+24%), Унгария (+20%), Румъния (+19%) и Полша (+16%). Големите икономики на ЕС също остават под средното ниво: Франция и Испания (+6%), Италия и Германия (+4%).

По-силен 10-годишен растеж се наблюдава в държави извън еврозоната. Румъния води с (+76%), следвана от Турция (+68%), Унгария (+55%), Малта (+55%), Хърватия (+51%), България (+45%), която е в езрозоната от 2026 година, и Полша (+42%). Швеция отчита най-слаб ръст за десетилетието, а Финландия и Дания също са под средното за ЕС (+17%).

По показателя PPS, който измерва покупателната способност (една единица позволява покупка на сходно количество стоки и услуги във всяка страна), се вижда, че доходите са най-високи в Люксембург, Германия, Австрия, Нидерландия и Швейцария. Над 30 000 PPS имат още Белгия, Франция, Исландия и Норвегия. България е с най-ниско равнище – 7 802 PPS (по налични данни), като ниски стойности се отчитат и в други източноевропейски и балкански държави, пишат Euronews и БГНЕС.