Освободителят на Бургас притежавал огромна библиотека – над 6000 книги

Някак минорно днес отбелязваме освобождението на Бургас от османско иго, случило се на 6 февруари 1878 година. По снимките от официалните събития виждам хора от институциите – онези, които по протокол и длъжност няма как да не присъстват. Но липсват случайните граждани. Самоорганизирани. Липсва празничното чувство в сърцето. Мнозинството бургазлии сякаш са безразлични към миналото. А миналото има значение. То е памет, корен и мярка за настояще.

Шести февруари е важна дата в историята на града. Тогава в Бургас – по онова време с население под 3000 души – влизат драгуните на руския дворянин полковник Александър Михайлович Лермонтов. Двайсетина дни по-късно той е произведен в чин генерал-майор за цялостното си участие в Руско-турската война.

Въпреки днешната геополитика, въпреки новите съюзи, новите приятели и новите врагове, ние дължим почит на големите фигури от миналото. А Александър Лермонтов без съмнение е една от тях. Малко известно у нас е, че той е притежавал огромна за времето си библиотека – над 6000 книги. Да, Лермонтов е бил богат човек. Но и тогава, и днес, има богаташи, които харчат средствата си за други форми на лукс – не за книги. Библиотеката е избор. Тя е свидетелство за вътрешен свят, за стремеж към знание и култура.

Лермонтов завършва военната си кариера като член на Военния съвет на Руската империя. Погребан е в Санкт Петербург. Според завещанието, след смъртта му през 1906 година, неговата книжна колекция е дарена на библиотеката на Главния щаб на руската армия.

Приятно е да си представим, че Бургас – град, който днес с основание има претенции да бъде културен – е бил освободен от човек с такава висока и широка култура. От библиофил, за когото книгите са били не украшение, а необходимост.

Приживе кавалерийският генерал Александър Лермонтов се е радвал на заслужено уважение. Това личи и от внушителния списък с ордени и отличия, присъдени му през годините:

Руски ордени и отличия:

• Орден „Света Анна“ III степен (1863)

• Орден „Свети Станислав“ II степен (1867)

• Орден „Свети Станислав“ II степен с Императорска корона (1869)

• Орден „Света Анна“ II степен (1871)

• Орден „Свети Владимир“ IV степен (1871)

• Орден „Свети Станислав“ I степен с мечове (1878)

• Монаршеско благоволение (1879)

• Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1882)

• Орден „Света Анна“ I степен с мечове (1882)

• Орден „Свети Владимир“ II степен (1885)

• Орден „Белия орел“ (1890)

• Монаршеско благоволение (1890)

• Височайше благоволение (1895)

• Височайша благодарност (1897)

• Орден „Свети Александър Невски“ (1897)

• Знак за отличие за XL (40) години безупречна служба на Георгиевска лента (1899)

• Височайша благодарност (1900)

• Диамантени знаци към ордена „Свети Александър Невски“ (1902)

Чуждестранни ордени:

• Орден „Червения орел“ II клас (1875)

• Орден „Короната“ II клас със звезда и мечове (1880)

Затова нека днес си спомним за Александър Лермонтов с почит.

И нека се поздравим, че сме свободни хора. Докато сме такива.

Защото империите все още са живи – и на изток, и на запад. А в исторически план те имат навика понякога да дават свобода, понякога да я отнемат.

Историята не е само архив.

Тя е предупреждение.