Първият сондаж в блок „Хан Аспарух“ е сух, проучванията в Черно море продължават

Първият проучвателен сондаж в блок „Хан Аспарух“ в българската акватория на Черно море не е открил търговски количества природен газ, съобщава специализираното енергийно издание Offshore-Energy.biz, позовавайки се на официална информация от операторите на проекта.

Сондажът е извършен от OMV Petrom заедно с NewMed Energy Balkan. Кладенецът е достигнал дълбочина около 3230 метра под морското дъно. Регистрирани са газови проявления, но те не отговарят на критерии за икономически добив. В енергийната индустрия такъв резултат се определя като сух сондаж.

Местоположението на кладенеца е в дълбоководна зона на приблизително 200 километра източно от Варна. Водният стълб в района е около 2000 метра. Сондирането е извършено с дълбоководен сондажен кораб, ангажиран по дългосрочен договор за проучвателната програма в блока.

Проектът не спира с този резултат. Консорциумът вече подготвя следващ сондаж в рамките на същия лицензен участък. Новият кладенец ще бъде разположен на различна геоложка структура, идентифицирана след анализ на сеизмичните данни. Стартирането е планирано в следващите седмици, а продължителността на сондирането се очаква да бъде около два месеца.

Блок „Хан Аспарух“ е сред най-дълбоководните и най-слабо проучени зони в Черно море. Рискът при подобни проекти е висок, а първите сондажи често служат за събиране на критична геоложка информация, а не за директни открития. Данните от този кладенец ще бъдат включени в актуализацията на геоложкия модел и ще определят точките за следващи проучвания.

Историята на нефтено-газовата индустрия показва, че поредица от сухи сондажи често предхожда първото значимо откритие. В края на 60-те години в норвежкия континентален шелф са направени 33 неуспешни сондажа, преди следващият да открие нефт и да постави началото на днешния норвежки енергиен сектор.

На този етап няма потвърждение за наличие на находище с търговска стойност в българския сектор на Черно море. Изходът от следващите сондажи ще даде по-ясен отговор за потенциала на блока и за бъдещето на дълбоководните проучвания край България.