За бедстващите пенсионери все няма пари

Величието се ражда от честността, от стремежа и желанието да говориш истината, дори когато тя е неудобна. Какво се случва с много българи, които влизат във властта? За кратко време тези хора плюят на честта и достийнството си, губят ума си. С малки изключения се превръщат в ненаситни алчници, които спират да чуват гласовете на хората, да виждат жестоката действителност. А дадената клетва се забравя и потъпква. Голяма част от народа живее в небивала мизерия и нищета. А цари непростимо некадърие и безхаберие.

Хайне е написал: „О, слабост, твойто име е човек“. Слабият човек винаги е жесток и отмъстителен. Що за българска черта е това да лъжеш, да се продаваш, за да си във властта, за да служиш на някого? Не съзнават ли, че преди да предадат честния човек, те предават преди всичко себе си? Нима не знаят, че няма по-голямо оскърбление от това да те нарекат „предател“. Разбира се, личният егоизъм е роден баща на подлостта. Тези хора презират добродетелта и най-вече работещите, изграждащите невероятни неща за България.

Искам да попитам господата политици чели ли са за непростимото лишаване на България от престижната Нобелова награда. Нима са одобрили предателството на тогавашните управляващи и техните пионки, чиято завист се изписва в донос, който лишава писателя Иван Вазов от възможността да получи Нобелова награда? Ако са чели за това, нещо да е трепнало в тях, нещо да са предприели в тази връзка?

Зад всеки българин вървят най-малко по двама предателя, а след някои цели тумби, платени. 
36 години управляващите България показаха, че политическите им интереси са по-силни от тях самите.

А за опъващия от сутрин до вечер работник и за бедстващия пенсионер вечно няма пари.
 
Валерия Стефанова за вестник Ретро.