Отбелязва 144 години от рождението на символа на българското изкуство  

"Обичах изкуството и никога не съм вервал, че без него бих бил годен за друго. Може много да съм грешил в тоя път, но – бех щастлив.”

Владимир Димитров - Майстора

На 1 февруари 2026 година се навършват 144 години от рождението на един от най-емблематичните български художници - Владимир Димитров, по-известен като Майстора. По този повод в градската художествена галерия „Владимир Димитров - Майстора“ в Кюстендил ще се състои офиствена церемония, посветена на живота и творчеството на художника, предава БНТ.

Кулминацията на събитието ще бъде връчването на престижната Национална награда по живопис, носеща името на Майстора. Отличието включва специално изработена статуетка и парична премия в размер на 9000 лева, осигурени съвместно от Община Кюстендил и Съюза на българските художници. Наградата се присъжда с прекъсвания от 70-те години насам и е признание за значим принос в съвременната живопис.

Жури, съставено от утвърдени творци, определи петима номинирани за тазгодишното отличие: Динко Стоев, Долорес Дилова, Иво Бистрички, Слав Недев и Чавдар Петров. Името на носителя ще бъде обявено по време на събитието, а художникът Богдан Александров, лауреат за 2024 година, ще открие своя изложба в галерията.

Празничната програма ще продължи с посещение на къща-музей „Владимир Димитров - Майстора“ в село Шишковци, където художникът е прекарал голяма част от живота си. Там ще бъдат поднесени цветя пред неговия паметник. Именно в Шишковци се намира и гробът на Майстора.

Владимир Димитров - Майстора (1882 – 1960) е считан за символ на българското изкуство от първата половина на XX век. С характерния си стил, наситен с багри, символика и национална идентичност, той остава вечен вдъхновител за поколения български художници.

Творчеството на Владимир Димитров - Майстора, в цялото му разнообразие от техники, сюжети и формати, наброява около 2600 творби. Около 300 са собственост на частни колекции. Около 250 негови картини са в чужбина – Чехия, Италия, САЩ, Будапеща, Виена, Рим, Цариград.

Той е най-самобитният български художник - синоним на българския национален дух.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) и отразява целия поход на 13 рилски пехотен полк в стотици рисунки. По този начин става първият официален български военен кореспондент. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918), като художник на славната Седма пехотна рилска дивизия (през Първата световна война влиза в състава на 2-ра армия). През 1916 г. се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки, предават от nationalgeographic.