Сбогуваме се с лева

Сбогуваме се със символa, преживял три царства, няколко републики и бурната ни икономическа история. От 1 януари 2026 г. левът официално отстъпва място на еврото, с което България се вписва изцяло в общото финансово бъдеще на Европейския съюз.

Но какво губим и какво печелим от тази историческа промяна?

В исторически контекст, реалното приемане на България е 01.01.2026 година, но през изминалия гратисен период преминахме плавно, чрез  разплащане с две валути - европейската (евро) и нашата си парична единица - лева.

Приемането ни в еврозоната беше на една не дотам случайна дата, а именно 4 юни 2025 г., когато, според публикувания от Европейската централна банка (ЕЦБ) Доклад за конвергенцията: "България е отбелязала добър напредък към икономическа конвергенция с еврозоната от 2024 г. насам, с положителна оценка с оглед на евентуалното въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г.

През 4 юни на далечната 1880 г., се създава българската парична единица. А паричните знаци започват да съществуват след възстановяването на българската държава през 1878 година.

През 1880 г., с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България, се създава българската парична единица „лев“. На следващата година са отсечени и първите монети. Така една и съща дата става ключова в период на 145 години от нейното създаване до заменянето ѝ с европейската валута, създадена през 1999 г. и на едва 27 години.

Вече от близо месец станахме двадесет и първата държава членка на ЕС, присъединила се към еврозоната, с доста непонятна цифра за инфлацията, която никой не възприемаше за факт. Но да - вътре сме. И то изцяло. Какво ни очаква оттук нататък, тепърва ще разберем. Но цялата европейска идеология доведе до протести, сваляне на правителство и до преизбиране на поредно служебно правителство само за последните няколко години, което ще стане факт до дни.

Нека все пак, именно днес, си припомним символиката на българската парична единица. Думата „лев“ произхожда от „левъ“, която е остарял вариант на съвременната дума „лъв“, използвала се през ХХ век.

От етимологична гледна точка, лъвът е национален символ на България, който от дълбока древност олицетворява в българската народна митология със своята сила и власт. Среща се в българските народни приказки, и също е известно, че кралят на джунглата е бродил и по нашите земи.

Имаме сигурни сведения, че чак до първите векове на новата ера, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за така наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при БАН уточнява, че тук говорим за последните остатъци от вида пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea - европейският лъв, наричан още и балкански, предават от свободно слово.

Лъвът е неотменен спътник на българите през вековете, като част от културата на народа ни и част от образа на царе и военачалници. Някои историци твърдят, че лъвът е сред образите на животни, които са ни завещани от прабългарите и са били техни символи. Символи на прабългарите, населявали земите на север от Дунав, били змията, конникът, орелът, лъвът, но с течение на вековете образът на царят на животните изпъква и се утвърждава, измествайки останалите. Срещаме го върху открити по време на разкопки старинни плочи, върху паметници от различни времена и епохи, върху скалното изображение на прочутия Мадарски конник и дори върху колони на дворците на владетелите ни, предават от Actualno.com.

Съхранен е в народностната символика през всички превратности на историята. В България изображения на лъв се срещат в различни исторически паметници. Най-старите са върху плочи, намерени в гр. Стара Загора. Те са от IX – X век. А в известния Чаталарски надпис на Омуртаг, също от IX век, се казва: „Кан ювиги Омуртаг… обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча… и постави в този аул четири колони, и върху колоните постави два лъва“ (ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ).

Лъвът присъства в символиката на българските царе, като при Иван Шишман. През Възраждането той отново е най-разпространеният български символ. Паисий Хилендарски пише в своята „История славянобългарска“, че българите имали лъв на царския печат - символ на смелостта и непобедимостта на българските воини, които се биели „като лъвове“. Изображенията на лъва върху почти всички знамена на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той продължава да се възприема като национален символ. Дори най-обичаният български национален герой Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски  и отново с думата „лъв". След възстановяването на българската държава през 1878 година, лъвът продължава да бъде български национален символ, предават в Уикипедия.

Но, колкото и да е силен човек, ако няма разум, той може да се приведе до роб. А от друга страна, този който е по - слаб физически, но има разум може да го завладее, се пише в научния труд "Стематография" на а Христофор Жефарович.

Малко по-късно във „Флагман.бг“ ще споделим и историческия контекст на лева за неговите 145 години съществуване.