В „Нефтохим“ изгря свободата и започнаха протести за по-високи заплати

В мига, в който желязната руска хватка над „Нефтохим“ бе разхлабена, заводът бе разтърсен от първите за близо 20 години протести. Близо 60 работници от производствата излязоха пред един от порталите на рафинерията с искане за по-високи заплати. Тяхна делегация бе приета от особения представител на държавата във фирмите на „ЛУКойл“ в България Румен Спецов. В момента, докато руснаците се изтеглят от страната, и преди мястото им да са заели новите собственици от свързваната с Джордж Сорос компания „Карлайл“, г-н Спецов е на практика най-главното лице в бургаския комбинат.

Протестиращите настояват, че заплатите им изостават в целия енергиен сектор на България, поради което следва да бъдат повишени. Най-ниското базово възнаграждение в „Нефтохим“ в момента е 1120 евро. Към него обаче се включват и различни добавки. С тях работник в рафинерията получава средно около 1500 евро. Исканията са надниците да се вдигнат. Румен Спецов обаче попари надеждите им това да се случи. „Не е имало никакви протести“, заяви той. Попитан как ще коментира клиповете от тях, които самите работници са публикували в социалните мрежи, г-н Спецов отсече: „Това е моят коментар: Не е имало никакви протести. Погрешна ви е информацията“.

Заплащането в някои подразделения от енергийния сектор на България наистина леко изпреварва това в структурите на „ЛУКойл“ в страната. Средното нетно възнаграждение там е около 1650 евро на месец. На определени места има и заплата от 2050 евро. Но толкова получава ограничена група от работещи. Според „Заплатомер“ основните масови професии в „елетротехника и енергетика“ са заплатени между 802 и 1100 евро. Средната заплата за България е 700 евро. Дори само тези цифри подсказват, че исканията на работещите в бургаската рафинерия, освен ако протестът там не се разрасне, са обречени.

В „Нефтохим“ спорадично имаше митинги и през последните две десетилетия. Но те бяха казионни. Руското ръководство впрягаше работниците като стадо да протестират срещу едно или друго решение на държавата, което „ЛУКойл“ смяташе за неизгодно за компанията. Като цяло руснаците бяха въвели на територията, която контролираха в България, диктатура, не по-различна от тази в самата Русия. Свободните синдикати бяха унищожени. Всеки опит да се създаде структура на „Подкрепа“, КНСБ или друг профсъюз, който да не е контролиран от Москва, бе потушаван още в зародиш. А инициаторите му бяха смазвани психически и прогонвани от „Нефтохим“, въпреки българското законодателство, които би трябвало да ги брани.

Последният истински независим протест в комбината бе през далечната 2007 година. Тогава социалната министърка от БСП Емилия Масларова, мотивирана добре от „ЛУКойл“, предложи заводът да бъде изваден от първа категория труд. Тя заяви, че руските собственици положили големи усилия, поради което въздухът в „Нефтохим“ бил вече толкова чист, колкото в планински курорт. Министър-председателят от БСП Сергей Станишев и цялото правителство гласуваха предложението ѝ единодушно. Веднага след това руските собственици увеличиха работния ден и намалиха годишния отпуск без при това да вдигат заплатите. Законът вече им го позволяваше.

Работниците веднага се самоорганизираха и излязоха на протест, който руснаците бързо смазаха. Неговите лидери бяха жестоко психологически притиснати. Една от тях, която бе инициирала възстановяването на синдикат „Подкрепа“ в „Нефтохим“, в продължение на години след това обикаляше психиатричните кабинети на различни болници.

Нефтохимиците сега се надяват на щедростта на бъдещия собственик, американската компания „Карлайл“. Тя се слави като вечно вярна на актуалните управляващи във Вашингтон. И ако в момента е сред бизнес обкръжението на Доналд Тръмп и подкрепя всичките му идеи за нов световен ред и най-вече „Да направим Америка отново велика“, в миналото си „Карлайл“ бе в почти интимни отношения с Джордж Сорос. Милиардерът от кръга на всеизвестните 80-90-годишни застаряващи богаташи, събиращи се редовно в Давос, бе един от големите инвеститори в „Карлайл“. През 1993 г., когато либерал-глобализмът тъкмо започваше да властва в света, Джордж Сорос, който бе негово гуру, вля в нея $100 млн. чрез своя фонд „Сорос капитал“. Така ѝ помогна от никому неизвестна фирмичка да се издигне до една от най-познаваемите компании за рисков капитал.

Тази и други интересни истории, разказващи как „Карлайл“ е ползвала политическа подкрепа, за да постига финансова мощ, бе описана от американския разследващ журналист и писател Дан Брайъди в книгата „Железният триъгълник. В тайния свят на „Карлайл груп“. Сред останалите фигури, които са дали начален тласък на новия собственик на „Нефтохим“, правят впечатление също интересни и противоречиви политически лица: саудитската кралска фамилия, семейство Бин Ладен (макар най-известният сред тях, Осама, да не е инвеститор). В групата на хората, които „Карлайл“ е назначавала за съветници (почетна титла, с която се удостояват знакови фигури, на които се разчита да осигуряват влияние) са Джордж Буш-старши, Джеймс Бейкър (бивш държавен секретар на САЩ), Франк Карлучи (бивш министър на отбраната) и Джон Мейджър (бивш британски министър-председател).