България в топ 3 по скъп живот: Цените хвърчат, но заплатите пълзят

Животът в България поскъпва, а ръстът на заплатата много изостава. Това показват последните данни на КНСБ, според които за нормален живот без лукс на тричленно семейство в България трябват 1438 евро на месец - сума, която за голяма част от работещите остава мечтана. Докато цените на храните и услугите растат с ускорени темпове, доходите на хората не успяват да ги настигнат и усещането за обедняване вече се вижда не в статистиката, а на касата в магазина.

Поскъпването е навсякъде – в магазина, на пазара, в сметките за ток и вода. Данните на синдиката показват, че страната е сред трите държави в Европа с най-високи цени на храните, като пред нея са само Румъния и Естония, съобщава БНТ. Това поставя българските домакинства в особено тежка ситуация, защото доходите у нас остават сред най-ниските в Европейския съюз.

1438 евро нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство означава, че двама работещи родители трябва да получават значително над средната заплата, за да покрият основните си разходи. В тази сума влизат храна, жилище, транспорт, образование и здраве, без да се включват почивки, развлечения или спестявания. За много семейства това е недостижим стандарт.

Търговци и продавачи вече виждат промяната в поведението на клиентите. Купуваш по-малко, избираш най-евтиното, отказваш се от цели продукти. Храната става лукс, а не даденост. Това е пряк ефект от цените, които растат по-бързо от доходите.

Според КНСБ заплатите на хартия растат с двуцифрени проценти, но реалният им ефект се изяжда от инфлацията. Най-сериозният проблем идва от стоки и услуги, които са ежедневна необходимост. Когато точно те поскъпват най-много, усещането за обедняване става масово.

На европейско ниво България не е сред държавите с най-висока обща инфлация, но това не помага на хората. Причината е проста – ниската изходна база на доходите. Един и същ ръст на цените тежи много повече, когато заплатата ти е ниска.

Синдикатите настояват за спешни мерки. Те искат редовен бюджет, ръст на заплатите с поне 10 процента и активна политика срещу спекулативното покачване на цени. Без такава намеса рискът е ясен – още повече работещи хора ще изпаднат под линията на нормалната издръжка.

Докато цените продължават да хвърчат, а доходите пълзят, натискът върху домакинствата ще расте. Това вече не е въпрос на икономически анализ, а на социална устойчивост. Ако тази тенденция продължи, скъпият живот ще се превърне в постоянна реалност, а не във временна криза.