Само във Флагман.бг! Ето как изглежда реално държавният преврат в Китай

Новините от Китай тези дни, според които там е осуетен опит за преврат срещу вожда Си Дзинпин, хвърлиха в недоумение наблюдателите. Последното нещо, което би могло да се очаква от там са подобни информации. Медиите по света ги отразяват рехаво. В България пък почти няма информация за тях. От комунистическата диктатура не постъпват новини, освен няколко официозни кратки дописки на държавната агенция СИНХУА, в които се съобщава, че пореден генерал е починал без видими причини. Информацията се прокрадва от смели потребители в китайската мрежа „Вейбо“ (там всички познати ни социални платформи са забранени и блокирани) и от издания в Тайван.

Някои вестници и в Хонконг също публикуват внимателно написана рехава вътрешна информация от Китайската комунистическа партия, което е проява на особена смелост. След масовите протести в бившата британска колония през 2019 година Пекин ги потуши със сила и прие Закон за националната сигурност. По този начин де факто въведе комунистическата диктатура и в Хонконг, ползващ се до този момент със свобода на словото и на политическите обединения.

Комунистическите диктатури винаги са създавали усещане за дългогодишна стабилност и непоклатимост. По презумпция в такива държави не би трябвало да има условия за преврат. Партията държи властта здраво и непоколебимо. Населението е обхванато от дълбоко вродени страх, самоцензура и самодисциплина. Опозиция не съществува. Държавна сигурност потушава още в зародиш дори малките съмнения за недоволство срещу режима. Няма и икономически групировки в капиталистическия смисъл на думата, които да предявят желание за политическа власт. Дори при пазарни отношения комунистическата партия контролира частните предприятия също със здрава ръка. Кой тогава би имал при такива условия възможностите, силата и смелостта да прави преврат!?

И все пак в комунистическите държави тъкмо превратите са една от формите за предаване на властта. Да вземем светая светих на комунизма, Съветския съюз. След смъртта на Сталин държавното управление е поделено между хората, които са били най-верни на кръвожадния диктатор. От една страна това е масовият убиец Лаврентий Берия, който има опит в контрола на силовите ведомства и се опитва отново да ги превземе. От друга са група политически кариеристи, също пригласяла на Сталин в терора и екзекуциите, главни лица на която са Никита Хрушчов и Георгий Маленков. Те се дебнат взаимно. В крайна сметка дуото Хрушчов-Маленков се оказва по- чевръсто. Извършва преврат срещу Берия, който набързо е осъден и убит, за да поемат цялата власт. Самият Хрушчов пък след това е свален пак с преврат от следващите заговорници, обединени около Леонид Брежнев.

Опит за преврат има и в комунистическа България. През 1965 г. група, съставена предимно от бивши партизани и висши военни, водена от Иван Тодоров-Горуня, планира да свали диктатора Тодор Живков, но не за да въвежда демокрация и пазарна икономика. Те го атакуват от още по-кръвожадни позиции. Смятат предания на Москва Живков за „ревизионист“ и прекалено симпатизиращ на Запада. Горуня и компания смятат, след като завземат властта, да превърнат България в сталинистко-маоистка тирания. Заговорът им обаче е разкрит от Държавна сигурност (ДС) още преди да навлезе в решителна фаза. Тайната милиция започва изненадващи арести. Научавайки за тях, рано сутринта на 8 април Горуня се самоубива (според официалната версия) в дома си, малко преди да бъде на свой ред задържан.

Този исторически фон подсказва как вероятно протичат в момента събитията в Китай. В средата на декември 2025 г. в тамошните социални мрежи и в медии от Хонконг и Тайван започват да се разпространяват слухове за внезапната смърт на Чан Динцю, най-младия действащ генерал в Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) и командващ Военновъздушните сили (ВВС). По това време той е на 59 г. Според тези съобщения той е умрял от „сърдечен пристъп“ по време на задържане и разпит в рамките на процедурата „Люджи“. Това е форма на изолация без връзка с външния свят, прилагана от Централната комисия за дисциплинарна инспекция и Националната надзорна комисия, двата дисциплинарни органа на Китайската комунистическа партия (ККП).

Динцю е роден през 1967 г. в Ханян, провинция Хунан и има завидна светкавична кариера, обяснима единствено с огромното доверие на вожда Си Дзинпин. През 2012 г. става генерал-майор, през 2015 г. лично пилотира изтребител ДЖ-10A над площад „Тянанмън“ по време на парад, инспектиран от Си. През 2016 г. е най-младият офицер, заместник-командващ Южния военен окръг. През 2017 г. става заместник-началник на Обединения щаб на Централната военна комисия (ЦВК), а през 2021 г. – командващ ВВС, когато е „само“ на 54-годишна възраст, рекорд за най-млад генерал в НОАК. 54 години на някой може да изглеждат много, но в рамките на комунистическа диктатура, където ръководните органи са пълни със старци на по 79-80 години, това си е младежка възраст.

Динцю също така е член на Централния комитет на ККП. Анализатори го описват като ключова фигура сред авангарда от твърдолинейни офицери в армията, подкрепящи Си, на които диктаторът би могъл да разчита, когато заповяда агресия срещу Тайван. Слуховете за смъртта му пораждат подозрения за опит за преврат. Те са подсилени от факта, че Чан Динцю е третият генерал, за когото се твърди, че умира по време на дисциплинарно задържане. Преди това подобни информации протичат и за Хъ Уейдун, бивш заместник-председател на ЦВК, и Хъ Хунджун, бивш заместник-директор на отдела за политическа работа в ЦВК.

Официална информация, че са починали, не е съобщена от нито една китайска медия и до днес. По тази причина в Уикипедия, която също е забранена и блокирана в Китай, не е посочено, че са мъртви. Но профилът на Динцю в мрежата „Вейбо“ бе изтрит. Той не се е появявал на нито едно официално събитие вече седмици наред. Това, според комунистическата норма, е сериозен сигнал поне за изпадане в немилост, ако не и за най-лошото. Името на Хъ Хунджун пък се появи в кратка информация за 9 лица, изключени от партията и уволнени от армията през 2025 г., разпространена от китайските медии малко след плъзналите слухове за смъртта му.

Подобни внезапни и изненадващи „сърдечни пристъпи“ в Китай обикновено получават лица, за които плъзват слухове, че вождът ги е заподозрял в предателство. Така беше с бившия премиер Ли Къцян и бившия заместник-председател на ЦВК Сюи Цилян. Ли Къцян умря „внезапно и неочаквано“ на 27 октомври 2023 г. в Шанхай на 68 години. Официалната версия, съобщена от СИНХУА, бе, че е починал от „внезапен сърдечен пристъп“, докато плувал в басейна на хотел „Шанхай донджао“. Но никой от известните китаисти по света не повярва на това.

Основна причина да са скептични бе възрастта му. 68 години по комунистическото летоброене се смятат за младенчески, когато пред съответното партийно лице тепърва се разгръщат възможности за изкачване по партийната стълбичка. Специалните медицински грижи за партийната върхушка, които са практически денонощни, не оставят възможност дори на малко заболяване да се разгърне до фатален край. В крайна сметка западните тайни служби се обединиха около версията, че Ли Къцян е бил убит с помощта на сърдечен дистурбатор. Това е безцветен и безвкусен нервен агент, разработен в тайната лаборатория за отрови на Народноосвободителната армия на Китай.

Но докато премахването на Ли Къцян се смяташе за част от прочистването на партията от т. нар. „реформисти“ и елемент от фракционна борба вътре в нейните редици, то сегашният случай напомня много повече класически комунистически преврат вътре в системата, подобен на описаните в началото на тази статия. Историята продължава на 17 декември 2025 г., когато в тунела „ДуЯ“ по седмата околовръстна магистрала Г95 край Пекин става мощна експлозия, описвана като инцидент с бензиновоз.

Хонконгското издание „Мин пао“ пише за „сериозен инцидент с над 20 повредени автомобила, тежки щети на тунела, множество жертви и ранени, пожар, продължил два дни, и частично разрущаване“. Китайските власти запазват гробно мълчание в продължение на две седмици. През това време във „Вейбо“ се появяват клипове от мястото, показващи пламъци, дим и паднали парчета от тунела. Тези видеа престояват броени минути и бързо изчезват. Тайвански медии пишат, че потребители в Китай са получавали заплашителни анонимни обаждания от „полицията“ с настояване публикациите им по случая незабавно да бъдат изтрити.

Тунелът „ДуЯ“ минути след огромния взрив изглежда така. Видеоклиповете от мястото в китайската мрежа „Вейбо“ са изтривани почти в реално време, но появата им дори за секунди даде възможност да бъдат копиарни и разпространени по другите социални медии, които са забранени в Китай.

Слуховете предполагат, че това не е инцидент, а покушение срещу Си Дзинпин. Смята се, че по това време през тунела е преминал високопоставен кортеж, а в една от колите се е намирал или самият вожд, или негов двойник, като сред загиналите са охранителите на величието. Тайванските медии спекулират, че след взрива Си Дзинпин е бил скрит в бункер за няколко дни до изясняване на обстановката на терен. Предположенията са, че организатор на покушението е Джан Юся, заместник- председател на Централната военна комисия. На място, пак според тайванските източници, са открити оръжия и други предмети, несъвместими с автомобилна катастрофа.

Близо месец около Джан Юся няма никакви новини. На 26 януари „Уолстрийт джърнъл“ излиза с новината, че Юся е обвинен в държавна измяна и арестуван. „Уолстрийт джърнъл“ се слави като изданието, което китайската партийна върхушка използва, за да му подхвърля удобни за нея информации, които няма как в по-свободен стил да се появят в строго контролираните китайски медии. Американският вестник намеква за ескалация на фракционната борба в ККП и в армията и за съмнения в стабилността на властта в Пекин.

Юся е на 75 години. Смята се за предан съюзник на Си Дзинпин. Той е най-старшият генерал в обкръжението му. Син е на основател на НОАК, ветеран от китайско- виетнамската война през 1979 г. Обвиненията срещу него, според „Уолстрийт джърнъл“, са че е предал на САЩ на данни за ядрената програма на Китай, вземал е подкупи, за да расте в партийната стълбица и в създаване на партийни клики.

Малко след като от Америка е съобщено всичко това, СИНХУА публикува вече официозна новина, че Министерството на отбраната е започнало разследване срещу Джан Юся и Лю Джънли, началник-щаб на Обединения щаб на ЦВК. Тази информация престоява само час, след което СИНХУА я изтрива без обяснения – нещо безпрецедентно дори за нормите на обичайна комунистическа диктатура.

Това пък от своя страна намеква, че, ако в Китай има опит за преврат, той все още протича и не е приключил. Докато властта, по всичко личи, е задължила официалната агенция да публикува разобличаваща новина за евентуалните превратаджии, малко след това те са взели нещата в свои ръце и са успели да я премахнат. Медиите и днес спекулират, че Китайската армия може би не е под пълния контрол на диктатора. Още повече, че от месеци протичат съобщения за неговото влошено здравословно състояние – предполага се, че е болен от рак. А може би тъкмо заболяването му е отприщило апетитите на определени лица да приключат по-бързо с властта на Си, за да се доберат те до нея?

Ситуацията напомня исторически прецеденти като случая с бившия заместник министър-председател Лин Бяо през 1971 г. Тогава той опитва да извърши преврат срещу вожда Мао Дзедун, но не успява. Докато бяга от страната със семейството си, самолетът му катастрофира над Монголия. Дълги години комунистически Китай пази гробно мълчание за него. Едва след много време е обявен за предател и изчегъртан от всички фотографии с вожда. Това също е една от особеностите на комунизма – различни събития често остават в тайна с десетилетия.

В момента няма нито едно официално съобщение от самия Китай за преврат. Но и не би могло да се очаква появата на такова. Чистките, слуховете за странна смъртност по върховете, експлозията в тунела и появилите се и бързо изтрити обвинения сочат дълбока вътрешна борба в партията и армията. Истината може да остане скрита дълго. В такива моменти за наблюдателите е важно да следят кои фигури се появяват по трибуните на важни събития. Липсата на едно или друго лице е знак, че то е изпаднало в немилост. Но пък липсата там на самия Си Дзинпин ще е важен знак дали е все още жив и коя фракция е успяла да постигне надмощие в партията.