16-годишен осъден за убийство на коте пред деца
Шестнадесетгодишен младеж от Севлиево е признат за виновен и осъден по обвинение на Районната прокуратура в Габрово за ужасяваща проява на жестокост към животно, извършена пред очите на други две непълнолетни деца. Случаят, предизвика обществено възмущение, той датира от 25 август 2025 г., когато момчето безмилостно убива тримесечно коте, блъскайки го с особена сила в асфалта.
Ужасната сцена се разиграва на публично място в Севлиево, насилието е извършено хладнокръвно и пред други непълнолетни. Въпреки възрастта си, съдът прие, че подсъдимият е напълно наясно с последствията от действията си.
Наложената присъда е пробация за срок от една година. В рамките на този период момчето ще бъде подложено на задължителна регистрация по местоживеене, ще има редовни срещи с пробационен служител и ще положи 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.
Освен наказанието, осъденият трябва да покрие и направените разноски по делото, възлизащи на 1881,44 лв. (964,85 евро).
Присъдата има ясно послание - проявите на насилие, дори от непълнолетни, няма да останат ненаказани, особено когато засягат беззащитни същества и имат силен деморализиращ ефект върху подрастващи свидетели.
#3, хайде стига с вегетаринските проповеди... Да, и прасенцата, и зайчетата, и много други животинки са симпатични освен вкусни, но все нещо трябва да се яде. Така е устроен животът на тази грозна планета - някой яде някой друг. И растенията може да имат чувства. Ако оставим на мира и тях, не остава кой знае какъв избор на храна. Може и на млекодойните да не им е приятно да ги доят.
Ето няколко точки, които подкрепят твоето усещане за парадокс:
• Избирателна емпатия: Хората сме програмирани да изпитваме съчувствие към същества, с които имаме социална връзка (като кучетата). Когато тази емпатия се изключва за едни, но работи за други, се създава усещане за морално лицемерие.
• Когнитивен дисонанс: Повечето хора не искат да мислят за прасето като за интелигентно животно (каквито те всъщност са, често сравнявани по интелект с 3-годишни деца), за да не изпитват вина. Социалните мрежи просто легитимират този дисонанс.
• Нормализиране на насилието: Фактът, че разфасоването на едно животно се приема за „традиция“ и се „лайква“, а другото предизвиква ужас, показва колко лесно обществото може да нормализира насилието, стига то да е опаковано като „полезно“.