Годината на Тръмп като влакче на ужасите

Навърши се една година от началото на втория мандат на Доналд Тръмп. Година, в която историята не вървеше, а тичаше на зигзаг. Случиха се толкова много неща, че хората забравиха половината от тях, а за другата половина отказаха да повярват, че са се случили наистина. Думите и заплахите на Тръмп летяха като снежинки в снежна буря – красиви отдалеч, болезнени отблизо. Те изправиха света на нокти, разклатиха статуквото и превърнаха международните отношения в дисциплина по оцеляване.

И все пак, колкото и понякога да прозира хаос в действията му, едно не може да се отрече: този човек на преклонна възраст притежава демонична енергия. Енергия, която не признава часови пояси, дипломатически условности и политическа умора. Светът ще продължи да се съобразява с него и през 2026 г. Не защото го обича, а защото няма избор.

Но ето как премина 2025-а:

Януари: „Върнахме си страната“

Годината започна с инаугурационна реч, в която Тръмп заяви, че „Америка отново принадлежи на американците“ и че „епохата на извиненията приключи“. Още в първите дни той подписа серия укази – за засилване на граничния контрол, за ревизия на климатичните ангажименти и за замразяване на няколко международни програми, „докато не се прецени дали са изгодни“. Светът разбра, че пауза няма да има.

Февруари: НАТО, но по сметка

През февруари Тръмп размаха любимата си тема – парите. В интервю той заяви, че „няма вечни съюзници, има вечни сметки“, и предупреди, че държави, които „не плащат достатъчно“, не могат да разчитат автоматично на защита. Думите му не промениха договори, но промениха настроения. Европейските столици брояха бюджети, а анализаторите – нервни сривове.

Март: Търговска война, версия 2.0

Март мина под знака на тарифите. Тръмп обяви нови мита върху вносни стоки, аргументирайки се с „икономическа самозащита“. В социалните мрежи написа, че „Америка няма да бъде касичка за останалия свят“. Пазарите реагираха мигновено, а партньорите с „дълбока загриженост“, този универсален дипломатически еквивалент на паника.

Април: Ред, законност и усмивки пред камерите

След вътрешни протести и напрежение Тръмп излезе с твърдо послание: „Законът ще бъде прилаган без изключения“. Посети символично няколко ключови институции, позира пред камерите и даде да се разбере, че федералната власт няма да отстъпва. Критиците говореха за показност, поддръжниците за сила.

Май: Кампания без избори

Май бе месецът на митингите. Макар изборите да бяха далеч, Тръмп говореше сякаш утре е денят Х. Обеща „най-голямата индустриална революция от десетилетия“, заклейми медиите и нарече опонентите си „хора без визия и без кураж“. Новините ежедневно бяха пълни с Тръмп.

Юни: Геополитика по телефона

През юни станаха известни няколко телефонни разговора с ключови световни лидери. След тях Тръмп заяви, че „нещата се движат в правилната посока“, без да уточнява кои неща. Няколко изказвания бяха тълкувани като заплахи, после като шеги. Самият той отказа да уточнява: „Който трябва, разбра.“

Юли: Стратегическо мълчание

Юли бе необичайно тих. По-малко речи, по-малко укази. Тръмп се появяваше рядко, но всяка негова дума се анализираше тройно. Това, което не каза, се превърна в новина само по себе си.

Август: Войната се пренесе в социалните мрежи

През август Тръмп се върна към любимия си инструмент – кратките, остри послания онлайн. С едно изречение постави под съмнение преговори, с друго обиди партньор, с трето увери, че „всичко е под контрол“. Контролът бе спорен, но всички следяха изявите на президента в социалните мрежи.

Септември: Светът на кръстопът

В реч пред международен форум Тръмп заяви, че „старият световен ред е изчерпан“ и че САЩ няма да го поддържат сами. Това не бе нова идея, но бе казана без заобикалки. Реакциите варираха от аплодисменти до студено мълчание.

Октомври: Обрати и уточнения

Октомври дойде с поредна серия на класическия тръмпистки цикъл – силно изказване, последвано от „погрешно тълкуване“, а после от ново, още по-силно изказване. Политиката изглеждаше като импровизация, но импровизация с ясна цел: натиск.

Ноември: Ние и те

През ноември Тръмп обобщи: „Или си с Америка, или срещу нея“. Светът въздъхна – не защото бе изненадан, а защото формулата отново бе извадена от нафталина.

Декември: Обещание за още

Годината завърши с послание, в което президентът заяви, че 2025-а е била „само началото“. Обеща повече твърдост, повече сделки и по-малко търпение.

Така приключи 2025-а – като влакче на ужасите: писъци, завои, внезапни спускания и онова странно усещане, че въпреки всичко искаш още един рунд. Защото с Тръмп никога не е скучно.

Слизаш замаян, но знаеш, че атракционът още работи. И че билетът за 2026 г. вече е продаден. А ето как започна тя:

Януари 2026: Огън вместо фойерверки

Новата година не започна с равносметки, а с експлозии. В първите дни на януари Съединените щати нанесоха целенасочени военни удари по обекти във Венецуела и отвлякоха президента Николас Мадуро. Тръмп заяви, че операцията е „бърза, чиста и необходима“, а в типичния си стил добави, че „това трябваше да стане отдавна, но никой нямаше смелостта“.

Почти без пауза последва вторият акт. Тръмп отправи директни заплахи към Иран, предупреждавайки, че „всяко предизвикателство ще бъде посрещнато с отговор, който светът няма да забрави“. Не последваха незабавни действия, но думите бяха достатъчни. Цените на петрола подскочиха, дипломатическите канали загряха, а светът отново се изправи на нокти.

Така 2026 г. започна не като нова глава, а като продължение. Ако 2025-а бе година на думи, намеци и демонстративна твърдост, то януари 2026 показа, че Тръмп е готов да превръща реториката в действие – рязко, показно и без особено желание да обяснява дълго.

Влакчето на ужасите не просто не спря. То ускори. И светът, качен на него по неволя, осъзна, че най-страшните завои може би тепърва предстоят.

Още от автора:

Кой BG политик ще целуне Тръмп по случай 250 години САЩ?

Тръмп ще използва срещу Куба най-страшното оръжие

Отстрелва ли Тръмп един по един съюзниците на Китай и кой е следващият?