Зашлеви ли шамар на Асен Василев? Алчни и некадърни прогониха Лена, написа Мирослав Иванов
"Страхливите и завистливите обикновено са най-алчни. Тези хора мразеха най-много Лена, защото тяхната некадърност и безполезност ставаше все по-видима за хората.". Това написа току-що в пост в социалните мрежи Мирослав Иванов, съпруг на депутата от ПП-ДБ Лена Бориславова. Иванов, който в един момент за кратко бе и станал и председател на НС (след отстраняването на Никола Минчев през 2022 година) илюстрира коментара си с интересна снимка - той и Лена са под чадър - като символ, че могат да се защитят от "плюнките" на критиците си.
Коментарът му е много интересен. Той не споменава поименно кои са враговете на любимата му, нарича ги "политически опоненти". Повече от ясно е, че не визира външни опоненти, защото те още преди три години се опитаха да сломят Лена Бориславова, но не успяха, а вътрешни - чисто партийни.
Публична тайна е, че новият лидер на Промяната Асен Василев не искаше нахаканата юристка в листите на ПП и леко по-леко предприе мерки по нейното отстраняване.
Преди няколко дни самата Лена директно призна, че няма да е кандидат за депутат на предстоящите избори.
Официално: Лена Бориславова е аут от листите на ПП-ДБ
Мирослав Иванов, съпруг на депутата от ПП-ДБ Лена Бориславова, публикува току-що в профила си интересен коментар, в
Надявам се някой ден политиката у нас да бъде все повече предизвикателство и все по-малко помийна яма. Да бъде основана на аргументи и факти, а не на клевети и обиди. Да бъде обсъждана на трезва глава и с разум и да не се влияе толкова силно от лъжи и пропаганда.
Властта прекалено често е самоцел - за избиване на комплекси, за задоволяване на его или за придобиване на лични облаги. Прекалено често главозамайва хората, кара ги да забравят кои са и откъде са тръгнали. Някои хора дори я възприемат като полагащо им се право.
Надявам се и това да се промени и все по-често политиката да бъде възприемана като средство, с което можеш да направиш живота на някой друг по-добър. Да разрешиш проблем и да развиваш, да създаваш.
Политиката може да бъде деструктивна, може да бъде и градивна. Зависи на какъв човек си дал поводите на властта. За съжаление по-често ги даваме на представители на първата група вместо на такива от втората - повлияни не от разума, фактите и познанието, а от емоциите, лъжите и пропагандата.
Към името на Лена се изсипаха какви ли не е епитети - родени от завист, от страх, от омраза. Никой от тях няма общо с истината.
Лена неслучайно бе отличник и завърши с най-висок успех от випуска си в СУ “Св. Климент Охридски”. Неслучайно успя да запише и завърши магистратура в “Харвард”. Неслучайно работи в две от най-големите адвокатски кантори в България. Неслучайно бе отличена в класацията 30 под 30 на Форбс България. Неслучайно спечели награда за млад юрист на годината. Всичко това спечели с много труд и дисциплина.
Никога не е търсила политическа кариера. Напротив - политиката намери нея. И през тези малко над 4 години тя си беше и остана същата - не забрави коя е, не се поблазни от възможностите, не търсеше величие, не избиваше комплекси. Работи със същата упоритост, дисциплина и всеотдайност, с които работеше и постигаше успехи и преди това.
Страхливите и завистливите обикновено са най-алчни. И когато видиш, че един млад мотивиран и способен млад човек може да покаже на другите колко си непотребен, тогава започваш да мразиш този човек.
Това бе причината множество от политическите ни опоненти да я мразят. Да лъжат, да обиждат. Просто, защото тяхната некадърност и безполезност ставаха все по-видими за хората.
Пошлостта на ежедневието може да хвърля сянка върху стореното от някого и върху истинската му същност, но никога не може да заличи следите. А тези следи ще бъдат намерени и последвани от много други млади, дисциплинирани, способни и надявам се почтени хора! Които също няма да бъдат поблазнени от властта, няма да се страхуват да я загубят и че ще я използват, за да правят живота на другите по-добър. Хора, които имат смелостта да назовават проблемите и куража и далновидността да ги разрешават.
Тогава другите - алчните и некадърните - ще стават все по-излишни и все по-ненужни.
100% мръсница
Ваньо Танов: Въпросът е, не знам, премиерът е обещал и да не каже, че аз съм пратил нарочно да ги проверяват, та да нямат изход от положението.
Симеон Дянков: Не, не, не. Премиерът ми го даде на мен и каза: „Ти се оправяй". Аз се срещнах два пъти с него, но извън това, нали, да се бутилира това, което е произведено, нищо друго не сме се разбирали. Така че, ако има нещо, ги затваряй.
Ваньо Танов: Аз исках да знам. Да не би да му е казано: „Абе, ти си работи, докато минеш през съда". Той сигурно е казал: „Аз в съда ще си платя и ще се оправя". Това исках да знам, защото сега като напишем акта и той посмъртно никога няма да си върне лиценза.
Симеон Дянков: Не, не, нямаме никакво разбирателство, така че си действай спокойно.
Ваньо Танов: Мм... Шефът ще подскочи страшно много. Ще каже, че е нарочно. А аз съм им възложил задачи и не мога да им кажа сега не си изпълявайте.
Симеон Дянков: Добре. Бойко да подскочи. Той беше казал аз да се оправям. Така че ще се оправям.
Ваньо Танов: Тук има свръхконтрол и той не е само на едно място, а навсякъде, за всички. И тука веднага го узурпират. И сега аз трябва да им кажа: „Недейте пишете. Недейте вършете работата".
Симеон Дянков: Да, де, да. Не, не, не. Действайте си, действайте, аз ще го поема.
Ваньо Танов: Добре.
Симеон Дянков: Ще поема. Хайде, чао.
Ваньо Танов: Чао.
Бойко Борисов: Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.
Ваньо Танов: Да?
Бойко Борисов: В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там някаква акция.
Ваньо Танов: Значи, когато беше разговорът при вас, и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се г-н Дянков и каза: „Аз карам влака, да дойде при мене"