Амбицията на Бургас за 2032 г. е не само културен хъб, но и катализатор за социални и икономически промени

Бившият зам.-кмет на Бургас Руска Бояджиева е изп. директор на фондация „Бургас-Европейска столица на културата 2032“. Тя и екипът й в следващите 12 месеца ще имат тежката задача да изготвят програма, с която регионът да спечели домакинството, което ще изстреля града в друга орбита. Руска Бояджиева има сериозен опит с работата по европроекти. Докато бе зам.-кмет на Бургас управляваше редица сложни проекти, голяма част от които пилотни за България и се справи блестящо. Пример в това отношение е „Интегрирания градски транспорт“, който промени концептуално обществения транспорт в Бургас за десетителия напред и го направи най-добрия в България. Заради това й бе поверена задачата да стане изп. директор на фондацията, работеща по домакинството.

-Г-жо Бояджиева, каква е основната цел на Бургас в кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година?

- В момента сме в процес на разработване на програмата и се стремим не просто да отбележим потенциала на града или да се проведе еднократен празник. Това, което предлагаме, е много по-сериозно - стремим се да създадем реални предизвикателства в културния живот на Бургас и да работим не само по културни каузи, но и по социални теми. Европейската столица на културата цени и отбелязва успехите, но тя също така има потенциала да започне нови стъпки и да предизвика истинска трансформация. Тази трансформация не трябва да бъде ограничена само до 2032 година, а трябва да има дългосрочен ефект. Моята сигурност идва от факта, че за първи път в региона има толкова силна и професионална подкрепа за тази идея, и съм убедена, че ще успеем.

- Какво представлява конкретната кауза на кандидатурата на Бургас?

- Много добър въпрос! Когато говорим за каузата на нашето участие, важно е да подчертаем, че не става дума само за празнични събития. Целта ни е да демонстрираме честност и откровеност, като говорим не само за предизвикателствата, пред които е изправен Бургас, но и да предложим реалистични решения за тях. Програмата ни ще бъде облечена в голямо разнообразие от културни събития,  но най-важното е, че искаме да променим същността на града, за да може той да бъде не само културен, но и социален център. В това отношение процесът ще бъде демократизиран – не само малкият екип на фондацията ще бъде въвлечен, а ще обявим открита покана за сътрудничество с всички заинтересовани. Ще поканим творци, артисти и културни организации да участват активно и да предложат идеи за събития и проекти.

-Кой ще бъде основният конкурент на Бургас в България за титлата на Европейска столица на културата през 2032 година?

-Конкурираме се само с други български градове, защото всяка година Европа избира две столици на културата, по една от всяка страна. В нашия случай, за 2032 година ще има паралелни състезания – едно в България и едно в Дания. Тази процедура стартира през декември 2025 година, а крайният срок за подаване на програмите е януари 2027. В България, освен Бургас, участие са заявили Габрово, Велико Търново и Стар Загора. Вероятно ще се появят и други амбициозни градове, след като Министерството на културата официално обяви процедурата.

-Какви са другите очаквани кандидати за титлата Европейска столица на културата?

-Официално участие за сега са заявили Габрово, Велико Търново и Стара Загора. Това, разбира се, може да се промени, защото има много градове в България, които имат амбиции и ресурси да участват. Когато процедурата бъде обявена официално, ще има и нови заявки. Велико Търново, например, е град с големи амбиции, така че очаквам да видим много интересни проекти и конкуренция.

- Какво представлява процесът на кандидатстване и как ще се оценяват градовете?

-Процесът е ясен - всяко българско или датско участие се оценява от едно и също жури, но всеки град се състезава само с градовете от своята държава. В момента нашият процес е в етап на подготовка, като започваме активно да работим с местни и регионални институции и творци. За да се кандидатства, трябва да има официално решение на местния орган на властта, което да подкрепя инициативата. Както вече споменах, за 2032 година Бургас ще се състезава с други български градове, като Пловдив, който беше столица през 2019, няма да участва.

-Каква е разликата между настоящата кандидатура и тази през 2013 година, когато България избра Пловдив за столица на културата?

-Разликата е съществена. През 2013 година България и останалите градове участваха в съвсем различен контекст. Сега, 13 години по-късно, имаме по-ясна представа не само за културния пейзаж на Бургас, но и за този на останалите български градове. Всеки от тях е преминал през значителни промени и по-сериозно развит културен живот. Освен това, сега се опитваме да създадем една по-актуална и динамична културна платформа, която да обедини проектите и инициативите на всички общини в региона, а не само на самия Бургас.

- Какво ще получи Бургас, ако спечели титлата на Европейска столица на културата?

-Това е много важен въпрос. Програмата за Европейска столица на културата има дългосрочен ефект, като основната цел не е просто да се отпразнува културното съдържание през годината на титлата, а да се предизвикат дълготрайни икономически и социални ефекти. Проучванията показват, че в повечето случаи икономиката на града се засилва, особено в сферата на туризма, както и в културния сектор. Въпреки че Пловдив беше Европейска столица на културата през 2019, ефектите от това все още са очевидни, като градът продължава да се развива и да привлича туристи и културни инициативи. За нас това е шанс да не само да се утвърдим като културен хъб, но и да предизвикаме сериозна икономическа трансформация в региона.

Вижте повече във видеото: