Краят на „паническите“ покупки на жилища е тук, забавя се и двуцифреният ръст на цените

Краят на „паническите“ покупки на жилища в България вече се очертава, а пазарът постепенно навлиза във фаза на по-разумно поведение от страна на купувачите. Това ще доведе и до спиране на досегашните двуцифрени ръстове на цените, прогнозира Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции, в интервю за БТА.

След пика на поскъпване на жилищата през 2024–2025 г., през 2026 г. повечето анализатори очакват ръст на цените между 5 и 10% спрямо нивата от миналата година. За София прогнозираното увеличение е в диапазона 8–12%, като средните цени в столицата вече са достигнали 2487 евро на квадратен метър. В елитни райони като „Оборище“ стойностите достигат до 3764 евро за квадрат.

По думите на Мастиков през 2026 г. ще продължи тенденцията за реализация основно на двустайни и тристайни жилища във водещите градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен, Русе, Хасково и Казанлък. Очаква се ръст и при ваканционните имоти, а къщите запазват позицията си на силно предпочитан тип жилище. Малките населени места около големите градове се превръщат в активни строителни зони, като се реализират както индивидуални къщи, така и мащабни комплекси от инвестиционни компании.

Предварителните данни за 2025 г. показват, че общият обем на започнатото строителство в страната достига 8,6 млн. кв. м разгъната застроена площ. Това представлява увеличение от 7,5% спрямо 2024 г. и е вторият най-висок резултат за последните 22 години, откакто се води статистика на пазара. Единствено през 2007 г. е отчетен по-голям обем строителство, с разлика от около 1,1 млн. кв. м, обяснява Мастиков.

Сред основните фактори за ръста той посочва очакваното присъединяване на България към еврозоната, повишените доходи, силното търсене, сравнително евтиното финансиране и недостига на качествени съвременни жилища. Според анализатора влизането в еврозоната ще бъде един от най-силните икономически катализатори за строителния сектор през следващото десетилетие.

„Присъединяването към еврозоната променя не само финансовата среда, но и начина, по който инвеститорите възприемат риска, стабилността и перспективите на страната“, посочва Мастиков. По думите му общият ефект върху строителството и имотния пазар ще бъде ясно позитивен, макар и съпроводен с нови предизвикателства