България е сред държавите с най-нисък корпоративен данък в Европа и света

Изданието Tax Foundation Europe карта показва как законоустановените ставки на корпоративния данък се сравняват в европейските държави от ОИСР и ЕС.

Като се вземат предвид централните и субцентралните данъци, Малта има най-високата законоустановена ставка на корпоративния данък – 35%. Германия, Португалия и Италия следват съответно с 30,06%, 29,5% и 27,8%.
От другата страна Унгария (9%), България (10%), Кипър (12,5%) и Ирландия (12,5%) имат най-ниските ставки на корпоративния данък.

Средно анализираните европейски държави в момента налагат корпоративен данък от 21,6%. Това е малко под средната стойност за света, която, измерена в 181 юрисдикции, е била 23,6% през 2025 г. За сравнение, Съединените щати налагат средна ставка на корпоративния данък от 25,6%.

Подобно на повечето региони по света, европейските страни са претърпели спад в ставките на корпоративния данък през последните четири десетилетия, но средната ставка на корпоративния данък се е стабилизирала през последните години.

През последната година някои страни повишиха законоустановените си корпоративни ставки, включително Естония (от 22 на 24%, в сила от януари 2026 г.), Литва (от 16 на 17%, в сила от януари 2026 г.) и Словакия (от 21 на 24%).

Две страни намаляват корпоративната ставка: Исландия (от 21 на 20%) и Люксембург (от 24,9 на 23,87%).

Франция въвежда изключителна вноска за първата фискална година, приключваща на или след 31 декември 2025 г., като временно увеличава ефективната ставка на корпоративния данък от 25,8% на 36,1%. През фискалната 2026 година обаче ставката на корпоративния данък се възстановява на 25,8%.

Икономически Живот 14.01.2026

• Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се създава през 1961 година, като наследница на Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) и на Плана Маршал за възстановяване на Европа. Целта на ОЕИС е била изграждане на нова концепция за икономическо развитие и взаимодействие в Европа, както и практическото ѝ прилагане. В допълнение ОЕИС е подпомагала държавите в по-ефикасното пласиране на паричните средства от Плана Маршал.

През първите години на съществуването си ОЕИС наброява 18 членки. Петнадесет от тях са европейски държави, допълнени от САЩ, Канада и Турция. През 1960-те години в ОИСР постъпват Италия, Япония и Финландия. След изчерпването на Плана Маршал ОЕИС се превръща в ненужна стурктура и през септември 1961 година е преобразувана в ОИСР. През 1970-те години в организацията са приети Австралия и Нова Зеландия. През 1990-те години се присъединяват Мексико, Чехия, Унгария, Южна Корея, Полша, Словакия. През 2010 години членки стават Чили, Словения, Израел и Естония.

Източник: Икономически Живот www.ikj.bg