Цар Румен – новият Орбан или дежа вю с Н.В. Симеон II

България влиза в нов етап от своето развитие, след като президента на републиката Румен Радев подаде днес официално оставка, но обяви, че ще продължи битката с кукловодите, които спускат директиви на парламента и използват властта като бухалка. За новия преход намекна социологът Андрей Райчев, според когото, 25 години след цар Симеон II на политическата сцена излиза нов аристократ. Аналогията със събитията от 2001 г., когато царско цунами обърка плановете на СДС и БСП, не е съвсем удачна, защото за разлика от монарха Симеон Сакскобургготски, който е бил прогонен от комунистите без да бъде заставен да подпише акт за абдикация, ген. Радев зрелищно абдикира и завеща президентството на Илияна Йотова. 

След девет години на „Дондуков“ 2 генералът свали президентския "шинел", но не и амбицията си да води битката за България. С оставката на Румен Радев започва нов етап – не само за него, но и за страната. Социологът, който в "Лице в лице" по бТВ го сравни с цар Симеон II, намери допирни точки и с Виктор Орбан, макар двамата премиери да са символи на два различни модела на власт и влияние, но все пак това, което се случва, прилича на дежа вю - преживяли сме го сякаш вече. 

Райчев очаква подобно на царят-премиер, който дойде, за да ни оправи за 800 дни, генералът да предизвика мощна вълна и зад него да има поне 80 гласа в парламента. Според него Радев се превръща в ключова фигура на източноевропейската тенденция за разграничаване от либералния Брюксел и търсене на „национална еманципация“.

Той определя действията му като „политическа метаморфоза, която напомня появата на Симеон Сакскобургготски през 2001 г.“.

„Влизането на Радев в политиката е отдавна очаквано събитие, на което противниците му си мислиха, че няма да стане, че няма да посмее. Той намери момента, успя да съсредоточи върху себе си достатъчно внимание и излезе с позицията на цар Симеон. Това сме го гледали преди точно 25 години“, заяви социологът. 

„Радев върви по пътя на Орбан, Фицо и Бабиш. Това е вълна от лидери, които излизат от сянката на Западна Европа. Процесът е ясен – Източна Европа се еманципира“, заяви социологът.

„Нека да погледнем ситуацията с Радев от птичи поглед! Виждаме Бабиш, Фицо, Орбан, а и в Румъния щеше да има такова нещо, но по изкуствен и безобразен начин го спряха. Еманципираме се от слуга на Западна Европа", обясни той.

Според него аналогията с царя не е случайна. Симеон дойде като фигура над партиите, която обединява. Радев се опитва да направи същото, но в по-тежка международна обстановка. Той вече не е президент, но е символ на антисистемния протест.

Политологът Христо Панчугов обаче е на обратното мнение. „Президентът винаги е бил срещу европейските политики – срещу Истанбулската конвенция, санкциите срещу Русия", коментира той.

Райчев контрира: „Европа има четири фундаментални грешки – зелената политика, гей нормите, мигрантската стратегия и войната в Украйна. Според него Радев просто казва на глас това, което другите мислят.

Дали обаче цар Румен може да събере между 80 и 120 депутата? „Нали знаете, че най-важното качество на парите е тяхното количество. Най-важната характеристика на един електорат е неговата големина, но не ми се вярва да има под 80 депутата. Някои мислят, че 100, а други – 120, но не ми се вярва“, изтъкна социологът. 

Политическите коментатори сравняват момента с онзи през 2001 г., когато цар Симеон внесе надежда за „нов морал в политиката“. Разликата, според тях, е че днес Европа е друга – разделена, уморена и под натиск.

Дали Румен Радев ще се превърне в българския Орбан, или историята ще повтори сценария със Симеон II, времето ще покаже. Едно е сигурно – оставката му не е край, а начало на нова битка.