САЩ отново са единствената глобална суперсила

Случи се след Втората световна война и отново след Студената война – случва се и сега. Американският президент Доналд Тръмп тласна страната към нов момент на глобална доминация, когато една-единствена суперсила контролира световния ред, пише историкът Артър Херман в коментар за Wall Street Journal.

Ударът срещу ядрените обекти на Иран, прекратяването на огъня в Газа и залавянето на венецуелския диктатор Николас Мадуро, взети заедно, показват, че САЩ контролират темпа и посоката на световните събития. Които могат да доведат до смяна на режима в Иран.

Отдавна е признато, че САЩ са суперсила, суверенна държава, способна да упражнява своето влияние и сила в световен мащаб. Но сега те са сами сред настоящите велики сили, като Китай е изместен на далечното второ място.

Статутът на суперсила зависи както от икономическата, така и от военната мощ. Икономиката на САЩ се готви за силна 2026 г., като прогнозите за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) варират между 2% и над 5%. Освен това, от изкуствения интелект до квантовите изчисления и космоса, САЩ си връщат водещата позиция при високите технологии, след като през последните две десетилетия отстъпиха пред Китай. САЩ също така предприемат важни стъпки за преодоляване на разликата с Китай в производството на редкоземни елементи, което ще лиши Пекин от един от основните му лостове за глобално икономическо влияние.

В същото време икономическият потенциал на САЩ включва вътрешното производство на петрол, което достига почти 14 млн. барела на ден. Макар че понижава цените на енергията в световен мащаб, това производство застрашава световния икономически растеж и подкопава надеждите на Русия за дългосрочна регионална хегемония. Като включва в действие износа на петрол от Венецуела, който Китай получава с отстъпка, администрацията на Тръмп ще държи кама, насочена към енергийното сърце на Китай.

Друг важен аспект на това възродено господство е ролята на митата. Тръмп ги използва, за да възстанови справедливата търговия и да осигури повече приходи в американската хазна. Но той ги използва и за контрол на посоката и определянето на детайлите на световната търговия, като се възползва от икономическото предимство на САЩ като най-голям потребител в света. Неговата политика по отношение на енергията, данъчните облекчения и дерегулацията ще засили това предимство от страна на предлагането, като същевременно ще даде тласък на производствения бум.

Последният път, когато САЩ се радваха на върховенство като единствена суперсила, е преди четвърт век, десетилетие след падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. Но Вашингтон позволи тази възможност да се изплъзне със западането на индустриалната база на САЩ, а Китай запълни вакуума, оставен от Съветския съюз.

Прекалено самоуверен Вашингтон разшири правителството, разчитайки на мира, докато търгува с военната си мощ и отбранителната си индустриална база. След това, след сътресенията от 11 септември, статутът на единствена суперсила на страната беше допълнително подкопан от военните ангажименти в Афганистан и Ирак. Китай изяви претенцията да се превърне в следващата голяма икономическа и военна сила, а Русия намери нова цел в опитите си да възстанови Съветската империя.

След по-нататъшното отслабване на мощта на САЩ по време на управлението на Барак Обама първата администрация на Тръмп се насочи към политика на глобална стабилност, тъй като конкуренцията между големите сили отново ескалира. Благодарение на Тръмп амбициите на Русия в Източна Европа бяха замразени, а позицията на Китай в Източна Азия и Южнокитайско море изгуби агресивния си импулс. Иран беше парализиран от международните санкции, водени от САЩ, почти до степен на фалит.

След това администрацията на Байдън захвърли стабилността, първо с катастрофалното изтегляне от Афганистан, а след това и с нерешителността си, докато Русия нахлу в Украйна. В същото време администрацията позволи на Иран да упражни отново влиянието си в Близкия изток чрез терористични посредници, което завърши с клането в Израел на 7 октомври 2023 г., изтъква Херман.

Сега, само след година от началото на своя втори мандат, Тръмп утвърди господство на САЩ в мащаб, невиждан от 90-те години на миналия век – или дори от Втората световна война.

Китай имаше шанс да спечели статут на суперсила, но се размина с това. Икономическите проблеми, неспособността му да защити съюзници като Иран и Венецуела и нарастващата безизходица при инициативата „Един пояс, един път“ слагат край на идеята, че след 2100 г. предстои „китайският век“.

Все пак Китай остава внушителен. Но от Европа и Близкия изток до Южна Америка и Югоизточна Азия, САЩ определят дневния ред, докато Китай се бори с криза на лидерството. Единствената оставаща стратегическа инициатива на Пекин е заплахата му срещу Тайван. Макар и реална, тази заплаха е насочена към остров на по-малко от 160 км от брега му с население, което е едва 1/60 от китайското, което перфектно обобщава свиващото се влияние на Китай.

Най-скорошната ера на съперничество между великите сили приключи и САЩ спечелиха. Историята обаче показва, че подобни моменти са мимолетни. От втората администрация на Тръмп зависи да се увери, че това няма да изчезне – че статутът на САЩ като доминираща суперсила ще се превърне в мост към по-сигурно и по-проспериращо бъдеще за останалата част от свободния свят, заключва Херман.