Между опортюнизъм и лицемерие: преди новия политически проект на Румен Радев

С приближаване на края на втория му президентски мандат (който изтича в края на тази година), все по-често и по-настойчиво, се говори, че Румен Радев ще създаде нов политически проект. Макар че той не потвърждава (но и не отрича) директно, някои негови изказвания говорят за това, а преди два дни президентският секретар по сигурност и отбрана и бивш военен министър Димитър Стоянов публикува в профила си във Фейсбук клип, в който няколко човека призовават президента да направи партия. 

„Хората настояват", заяви той преди време в отговор на въпрос ще направи ли партия, а някои от най-близките до него (като вицепрезидентът Илияна Йотова, вече споменатият Стоянов и приближеният до него бивш евродепутат Иво Христов) неведнъж са изказвали мнение, че „има нужда от алтернатива“.

След като Кирил Петков беше премиер, колко му е и Радев да се нареди

На какво – ясна е позицията на президента. На мафията (която той вижда в лицето в ГЕРБ и ДПС „Ново начало“), на измамените от предишната „промяна“ (в лицето на тези, които всъщност той постави на политическата сцена, а именно ПП), както и дистанцирането му от БСП в последните години (той неведнъж е намеквал, че те не са „реална алтернатива“), говорил е и за необходимостта от реформи в столетницата, а силното му желание да се позиционира като независим, ясно говори, че не ги припознава добър избор за гласоподавателите.

Но да оставим настрана въпроса (въпреки че е много съществен) каква алтернатива може да предложи именно настоящия президент, при положение, че имаше редица погрешни ходове - вече споменатите ПП, които на практика той инсталира във властта, както и изборът му на лица като Кирил Петков (назначи го за служебен министър през 2021 г.), както и Асен Василев оглави финансовото министерство, да не говорим за небезизвестния следовател от комунистическия период Бойко Рашков, който в същия период стана служебен заместник министър- председател по обществен ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи и за когото надали някой – освен ако не е под влияние на силни опиати, може да каже, че е алтернатива на каквото и да е.

Само във Флагман.бг! Радев може да излезе като лидер на собствена коалиция още на 23 януари

Но с кои партии възнамерява да работи Радев, ако направи партия и влезе в парламента -това е интересният въпрос. С „мафията“ и „олигарсите“ – както неведнъж сам той ги е определил, в лицето на ГЕРБ и ДПС „Ново начало“ няма как, нали? С подвелите го и измамилите хората (отново по собствените му думи) ПП също не върви. БСП не ги брои. Остават „Възраждане“, АПС, „Меч“ и евентуално „Величие“, за които звучи невероятно отново да се доберат до Народното събрание.

Но партията на Костадин Костадинов въобще не го харесва, всъщност и Радев не ги счита за свой вероятен партньор. Последната искра беше по линия на връчването на третия мандат на АПС, с което си действие президентът демонстративно изрази както отношението си към Делян Пеевски, така и показа, че не счита „Възраждане“ за алтернатива на статуквото.

Но и не само – при последните си разговори с тях той отхвърли идеята за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) заради влизането на България в еврозоната, като заяви, че това би било губене на време.

Колкото до АПС, тук опцията „следващ парламент“ също е малко вероятна, особено с оглед на конфликта между Ахмед Доган и Делян Пеевски, крайно отслабеното през последните години влияние на първия и претенциите на втория, че вече той представлява всички турци, роми и помаци.

През 2021г. ИТН номинираха Радев с обяснението „Той е нашият мажоритарен избор“,а през последние години той два пъти им връчва третия мандат, но на този етап отношенията им са по-скоро формални.

Съдейки по позициите на президента към повечето от посочените партии, особено по-острите негови към ГЕРБ, ДПС „Ново Начало“ и ПП (ДБ), би било резонно и въпросните формации да не очакват евентуалния проект на президента с отворени обятия.

Какво казват от другите партии?

Костадинов Костадинов заяви, че връчването на третия мандат на АПС е станало, защото президентът имал идеологически различия с тях и те били „неговият най-сериозен идеологически конкурент“. „Маската на Радев падна много преди политическия театър, който се опитва да ни разиграва", беше коментарът на лидера на „Възраждане“, допълвайки, че ако влезе в политическия живот, само ще затвърди антибългарското статукво.

Не липсват и престрелки по отношение на създаването на ПП, на тласъка, който им е дал и така ги е изстрелял на политическата сцена, както и вкарването на хора като Кирил Петков в политиката. Да не забравяме и отказа за референдум за запазване на лева, с което – по думите на Костадинов, Радев е застанал освен срещу „Възраждане“, и срещу хилядите българи, които са настоявали за пряко гласуване. И също преди време отказа да сезира – по искане отново на същата партия, Конституционния съд за решението на парламента да се даде военна помощ на Украйна, както и за закупуването на нови самолети F-16. Общо взето, и тук евентуална обща игра изглежда трудна.

Май не останаха варианти, освен МЕЧ, чийто лидер Радостин Василев е говорил за Радев като за „потенциален партньор“, който очаква на политическата сцена. Обаче...

На пръв поглед озадачаваща изглежда позицията на Владислав Горанов – бившият финансов министър в няколко правителства на ГЕРБ, който каза, че не е невъзможно Радев - ако стъпи на политическата сцена като партиен лидер, да е възможен партньор в бъдещо управление на ГЕРБ, което зависело от „отношението му към Русия, войната в Украйна, Крим  и други такива теми, където той е имал винаги собствено мнение,  което е било доста далеч от общата европейската позиция и от ценностите,  които ГЕРБ изповядва.“

Най-малкото, как въобще си представя Горанов евентуална коалиция с човека, който беше архитектът на „Четворната коалиция“, създадена, за да детронира именно „партиите на статуквото“, сред които и неговата. Да не говорим за постоянното поставяне на знак за равенство между ГЕРБ и „мафия“ - обичайната реторика на Радев.

И а-ха да решим, че думите на Горанов са някакво изключение, но също тези дни, бившият министър-председател и народен представител от ПП-ДБ Николай Денков протегна ръка към Радев. Според Денков, ако отоворът на въпроса „В каква България искаме да живеем?“ съвпадне с техния и ако настоящия президент си промени геополитическата позиция по отношение на Русия, нищо не е изключено.

Моментът наближава

Днес (бел.авт. 18.01), в няколко медии, се появи и по-конкретна информация, че се очаква Радев да обяви своя политически проект още през следващата седмица – между 19 и 25 януари.

А както е тръгнало, остава само Пеевски да излезе и да заяви, че може да работи с Радев, за да е пълен фарсът. Въобще, това „работа с Радев“, изглежда крайно нелепо. През годините - както повечето партии, така и той, не просто не са си спестявали критиките, а са били категорични, че техните позиции са несъвместими – категоризации като „национален предател“, „руският (п)резидент“ – от едната страна, срещу „мафия“, „олигарси“, „измамници“ – от другата, би трябвало да означава крайна невъзможност за съвместна работа. Ако са били принципни и искрени, разбира се.

Опитите на отделни фигури да се позиционират като „готови за сътрудничество с президента“ разкриват класическа форма на опортюнизъм. В този смисъл идеята за „работа с Радев“ е повече пиар, отколкото сериозна политическа възможност, а всякакви твърдения за готовност за сътрудничество звучат дори цинично на фона на многогодишните конфликти и взаимни тежки обвинения.