Автоиндустрия в Европа е пред колапс - съкращават по минимум 4 хил. служители на месец

Европейската автомобилна индустрия преминава през тектонични сътресения, които заплашват да оставят незаличим отпечатък върху икономическата карта на Стария континент. Данните са стряскащи: само в рамките на последните две години секторът на производителите на автомобилни компоненти обяви планове за съкращаване на над 104 000 служители. Темпото, с което хората биват принуждавани да напуснат заводите е безпрецедентно – средно по 4300 души месечно губят прехраната си, което надхвърля дори най-черните статистически рекорди от ерата на пандемията и последвалия "глад" за полупроводници.

Ситуацията е критична и мнозина анализатори вече говорят за „свободно падане“. Якуб Фариш, оглавяващ една от асоциациите на автомобилната индустрия, подчертава, че ако прибавим и съкращенията при самите производители на превозни средства, реалната бройка на засегнатите вероятно гони психологическата граница от 200,000 души. Това не са просто цифри на хартия, а еквивалент на заличаването на 15 мащабни фабрики.

„Не успяхме да спрем кървенето“, признава с горчивина Бенджамин Кригер от CLEPA. Причините за този колапс са комплексни, но в центъра на бурята стои „драконът в стаята“ – масираната инвазия на китайски марки. Те не само подбиват цените с агресивни оферти, но вече предлагат качество и оборудване, които карат традиционните европейски гиганти да изглеждат тромави и технологично изостанали.

Проблемите се задълбочават и от затихващия ентусиазъм към електрическата мобилност.

Докато политиците в Брюксел чертаеха амбициозни планове за пълна декарбонизация, пазарът реагира с хладен реализъм. Слабото търсене на скъпите електрически модели принуди компании като Audi, Mercedes и Volkswagen да преразгледат стратегиите си и да започнат болезнени преструктурирания. Доставчици от ранга на Bosch, Continental и ZF Group, които са гръбнакът на индустрията, също са принудени да затварят цели звена.

Прогнозите за бъдещето също не са никак розови. Ако китайските компании успеят да завземат траен дял от над 10% на европейския пазар – цел, която изглежда все по-близка – това ще означава милион автомобила по-малко, произведени в заводите на ЕС. Верижната реакция ще удари всички: от производителите на гуми и седалки до заводите за стъкло. Спасяването на сектора изисква не само технологичен скок, но и спешен диалог с Европейската комисия за балансиране на екологичните цели с икономическото оцеляване на индустрията.