АПС върна веднага третия мандат за съставяне на правителство

Край на Борисов ще е край на кризата в България
Пеевски е само придатък, който не може да просъществува дълго без него
Иван Бакалов15 януари 2026

Борисов на пресконференция вечерта след изборите в централата на ГЕРБ. Не изглежда радостен като победител. Но обяснява, че той е най-подготвен за премиер и очаква да го подкрепят без условия. Снимка: от видео
Борисов, а не Пеевски и силният човек във властта. Двамата са комбина и това донякъде замазва картината. От 2009 година насам изборите ги печели Борисов, не Пеевски.

Макар и да няма мнозинство, чуждите наблюдатели неизменно посочват Борисов като най-силния политик в България. Пеевски е далеч назад по доверие и рекордьор по недоверие сред българите , въпреки че успя да открадне и организира корпоративно-етническа партия.

От 2021 г. насам в медии и социални мрежи непрекъснато повтарят, че Борисов се връща на бял кон, ще се върне, и т. н. В e-vestnik многократно сме писали, че няма да се върне нито на бял, нито на зелен кон. Но той продължава да дърпа конците и е в основата на политическата криза.

Борисов изгуби монопола си върху властта през 2021 г. Остана с 60-тина депутати и в разпарчетосания парламент му трябват поне още две-три партии за коалиция. Докато имаше около 90 депутати, можеше сравнително лесно да привлече някой в коалиция или да си купи патерици. Но сега прави по-големи отстъпки, раздава министерства, и видимо е все по-нервен, че не може да управлява като преди. Напразно се надяваше след няколко поредни избори, че ще го подкрепят за премиер. Сега за пореден път се надява да има повече депутати и той да състави правителство.

На Борисов му останаха завладени институции и прокуратура. Което не е малко, за да дърпа конците. Затова политическата криза в България се казва Борисов. Пеевски е само придатък към него, не може да просъществува дълго без Борисов.



Какво предстои?


Борисов няма да изчезне изведнъж, да излезе в пенсия, да се скрие в Банкя. Той ще иска гаранции, че бъдещ главен прокурор няма да го разследва и изправи пред съд. Има за какво. Докато не получи такива гаранции (което е доказателство за корупция), или не се убеди, че има давност, ще остане лидер на ГЕРБ. И така ще тежи на собствената си партия. Социологически сондажи сочат, че избирателят има повече доверие в ГЕРБ, отколкото в Борисов. Всъщност цялата държава е заложник на Борисов.

Той все още е силен, не само заради купен и контролиран вот. Той е силният човек, защото е огледало на средния българин. Бай Ганьо в модерни времена. В него голям процент от нашенци виждат себе се – дебелашки шеги, „с баби да не спиш“, „аз съм прост, вие сте прости, затова се разбираме“, „крякате като мисирки“. Борисов е техният човек, той изказва мислите им.

Средния българин го оправдава – имал право да уреди с къща в Барселона метресата си с извънбрачно дете. Имал право да събере пачки в чекмедже – я колко години е премиер. Сега има отлив от негови привърженици, които си мислят, че се е накрал достатъчно, стига му толкова. И търсят отчаяно с кого да го заменят.



Той е огледало на широки групи хора


– нагаждачи, въжеиграчи, конюнктурна интелигенция, полуобразовани, откровени простаци и нахалници, каквито изобилстват в обществото. Също и на широк професионален профил – бивши ченгета, зависими чиновници, пожарникари, военни, представители на всякакви професии, които успяват да просперират с политическа протекция, като част от „ордата“ както нарече един коментатор партията на Борисов. Той направи от ГЕРБ партия държава, завзела като мафия местните власти и превърната в мрежа от крадци. На страната на Борисов са и носталгици по времето на Живков, когато „имаше ред“. А сега някакви в парламента му пречат да управлява.

Това е социалната база на Борисов – всеки трети българин иска твърда ръка, не ще демокрация. Вече го казват открито. Поне половината от тези против демокрацията, си искат Борисов. Други – Радев. Все военни им се въртят в главите. Всичко да е лесно и просто – един да заповядва, да наказва, да праща в затвора, да не ги пуска тия да приказват по медиите. Някои даже мечтаят, ако може Путин да дойде да ни освободи от тежкото европейско робство.

Образът на Борисов няма да изчезне дори той да се спомине. Неговите поддръжници ще си потърсят друг такъв.

Има шанс Борисов да се оттегли и партията му да оцелее с лидери като Желязков и Томислав Дончев. Но те не отговарят напълно на този идеал, който виждат в Борисов феновете му. А и Борисов няма да се оттегли, докато не се убеди, че няма да го съдят. Затова



ще си отиде по трудния начин като Тодор Живков

Да дадеш на турците мандат е, като да вкараш Величие в парламента :D

ПП/ДБ веднага привидяха в този акт морален отпор срещу Пеевски, гладна кокошка просо сънува.
АПС-то търсят политически чадър, страх ги е от Пеевски и се договарят с Радев да му свършат задачата за печелене на време и мотаене.Копринката сега ще се вихри на макс. Един месец без президентство и без парламентарен имунитет не е малко време. Копринката – водач на листа – звучи гордо! Ще почуква със златния пръстен, ще кръцва пури, ще върти глобалната политика, ай, ай, ай! Министър на село Труд няма ли да му отива, а?! Копринката на власт! Е, това ако не е голям напредък за България – здраве му кажи!
Аз искам да видя как префърцуненият жълтопаветен псевдоелитарен харвардски планктон се идентифицира с менталното надмощие на Копринката и правят обща политика. „Джемкорп да дойде“ ще е работата.

Нарцистичният Румен Радев, който между другото е президент, докато се изживява като партиен продуцент, връчи мандат на Догановото АПС, изричайки, че го правел „като символ на национално единство“. И три пъти натърти в декламацията си, че Догановците били подложени на „брутален натиск“ от „рожбата си“.
Стиснал злобничко устни Радев декламира защита на алчните крадливи дерибеи, които впрочем, благодарение на Пеевски остават в историята и единствен Радев реанимира нефелно политическия им труп.

Радев е безскрупулен в комплексарщината си и отдавна е потъпкал институцията Президент, като се държи като късопишков комплескиран тип, който ползва държавната институция за личните си партийни щения.
Доганистите му отговориха, че те пък имали „упорита съпротива срещу превзетата държава“.
Да полудееш просто от отвратително лицемерие и наглост.
Бахти и „антимафиотския консенсус“!
Радев и Доган – дерибеи и копринки – се борели срещу „превзетата държава“.
Вижте си крадливите задници, бе, намкьори!
Радев & Доган – какво прекрасно съчетание. Хайде, бакалъм, „антимафиотски консенсус“ с мафиоти.
Заедно в „национално кладливо единство“.

за жалост тая паплач в пармента няма как да бъе разпусната и ще ги търпим до изпборите и после пак. Преди поне за три месеца изчезваха от полезрението на хората. ППДБ се погрижиха за постоянно работещ парламент и "домова книга".

Бърши сополите Веньо