Горд съм с българските касиерки в магазините!

Признавам, че очаквах повече проблеми с преминаването от лев към евро. Очаквах хаос – от недообяснени правила, от нерви, от взаимно обвинение. Въвеждането на новата валута ми се струваше като идеалната буря: сложна промяна, недостатъчно активни с разясненията институции, разтревожени хора. Бях сигурен, че ще се спъваме дълго и болезнено.

Но се оказа, че съм подценил един фактор. Не някой министър. Не експерт. Не говорител от телевизионно студио.

А жената зад касата в магазина.

През първите дни наистина беше трудно. За всички. За нас, клиентите, които брояхме наум, пресмятахме, мръщехме се. И за тях – жените на първа линия, които трябваше едновременно да обслужват, да обясняват, да смятат, да търпят. Да поемат първия удар на една промяна, за която никой не ги беше питал дали я искат, но всички очакваха от тях да направят така, че да проработи.

И те го направиха.

Тези жени – повечето на средна възраст, с уморени очи и бързи ръце – влязоха в час по-бързо от всеки друг в тази държава. По-бързо от администрацията. По-бързо от „системите“. По-бързо от експертите по студиата. Те въведоха ред там, където се очакваше безпорядък. Дадоха пример там, където обикновено се търсят оправдания.

Те не са учили висше образование. Вероятно не са завършили елитни гимназии. И това няма абсолютно никакво значение. Вместо да чакат на заплатите на съпрузите си, те работят. Всеки ден. Честно. Вадят пари за семействата си, за децата и внуците. За сметките, за живота. Заплатите им не са високи. Работата им не е лека. Защото това е работа с хора. Десетки, стотици клиенти на ден застават срещу тях. Всеки със своето напрежение. Един е заядлив. Друг бърза. Трети не знае какво иска. Четвърти бави опашката и повишава тон. И въпреки това, тези жени издържаха с търпение и професионализъм. 

През ден съм в магазина. И виждам как нещата малко по малко се подреждат. Как объркването отстъпва място на навик. Как напрежението спада. След края на януари, когато остане само плащането в евро, всички ще си отдъхнат – и клиентите, и магазинерките. Няма да има нужда от превръщане, от двойно мислене, от излишно забавяне. 

Но аз вярвам, че най-трудното вече мина.

И понеже сигурно никой друг няма да се сети, аз искам да кажа една добра дума.
На тези анонимни героини.
На жените в хипермаркетите.
В кварталните магазини.
В малките бакалии.
Справяте се прекрасно! Да сте живи и здрави!

Ваш благодарен клиент:
Стефан Минчев
 

Още от автора:

България става на 1345 години и това е повод за самоуважение

Снабдете се с достатъчно кеш в ЛЕВОВЕ през януари – Gen Z, отнася се и за вас!