Акордеонът на 172 години: Знаете ли, че Бургас е бил градът с най-много свирещи на „пианото на бедняка”

През далечната 1854 г. във Филаделфия (САЩ) е патентован музикалният инструмент акордеон. На днешната дата - 13 януари, той навършва 172 години, въпреки че някои изследователи считат, че е дори много по-стар. Няколко десетилетия след първия патент, инструментът, който технически представлява клавишно-мехово устройство, което произвежда звук от образуваната въздушна струя, която се създава от компресията в средната част, пристига в България. И изненадващо придобива широка популярност тук.

Първите писмени и визуални сведения за използването на акордеон в България в състава на оркестри за забавна и танцова музика, както и за изпълнение на народна музика, са от периода около Първата световна война. Малко по-късно започват да се провеждат и обучения за това как се свири на този сравнително иновативен и привидно сложен инструмент.

Използваната тогава, пък и по-късно педагогическа и методическа литература не е била на необходимото равнище. Едва през втората половина на ХХ в. се създават благоприятни условия за музикално образование.

А един от най-популярните центрове за музика, изсвирена от акордеон, се оказва Бургас в средата на миналия век.

„Свирело се е на този инструмент още преди 9 септември 1944 г. В Бургас е имало мзикален магазин до сградата на старата Община, която е съборена за една нощ през 1975 г. Имало е цели състави от акордеонисти, а някои легендарни днес имена в тонрежисурата и музиката като цяло започват кариерата си именно като акордеонисти в състаав на СМК под ръководството на Станчо Драганов”, каза за Флагман историкът Соня Кехлибарова.

Нейните думи се потвърждават от бургазлийката съвременничка на онези времена Соня Апостолова, която днес е на 77 години. Тя е посещавала школата по акордеон на СМК и разказва с обич за годините, прекарани там.

„Изпращаха ни в София - целият състав акордеонисти. Бяхме най-малко 30 деца и спяхме на дюшеци в Пионерския дом, но това не ни пречеше да свирим цяла нощ. Спомням си как Стефан Диомов тогава, с големия си акордеон, започна да свири и всички спряха да говорят, заслушани в мелодията на акордите му”, спомня си тя. Това се случва през 1963 или 1964 г., когато Диомов, тогава тийнейджър, или както се е казвало по онова време - „юноша”, още не е така познат в музикалните среди, както сега.

Именно 50-те и 60-те години на XX век са „епохата” на развитие за този инструмент, който постепенно навлиза в културния живот на българина. В Бургас тогава има десетки домове за култура, които развиват децата до края на 1989 г. По-голямата част от уроците са били безплатни и това води до огромен интерес към инструмента, който придобива името „пианото на бедняка”. Постепенно той завладява почти всички сфери на живота, намира място и у дома, по време на различни празненства. Изучаването на акордеон се превръща в задължително в част от бургаските училища. Такова е СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, където школите се провеждат на последния етаж до края на 80-те години.

Акордеонът и днес не е загубил своето приложение, макар вече да има много по-лесни за изучаване и по-благозвучно звучащи инструменти. В модерния свят обаче той остава в категория „винтидж” и за всеки, който преди повече от половин век е бил част от живата история, писана под звуците на „пианото на бедняка”, инструментът не само е ценен - той е безценен.