България отбелязва 163 години от рождението на безпощадния критик на обществените пороци - Алеко Константинов

На 13 януари се навършват 163 години от рождението на Алеко Константинов - една от най-ярките фигури в българската литература, обществен живот и културна история. Роден през 1863 година в Свищов, той остава в националната памет като безпощаден критик на обществените пороци и едновременно с това като дълбоко вярващ в бъдещето на България интелектуалец, предава bulgarianhistory.org.

Днес делото на писателя, познат на поколенията с пътеписа До Чикаго и назад и сатиричния образ Бай Ганьо, ще бъде почетено с възпоменателно събитие пред паметника му на булевард „Витоша“ - най-оживената пешеходна зона в столицата. В инициативата ще се включат учени, културни дейци и ученици, съобщи NOVA.

Историята на Алеко: 

Алеко е роден в семейството на видния български търговец Иваница Хаджиконстантинов. По майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Още от малък проявява интерес към самоусъвършестването си. Учи първо като частен ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а после и като редовен такъв в Свищовското училище. В Габрово продължава образованието си в известната Априловска гимназия (1874–1877). Началото на Руско-турската война прекъсва учението на Алеко. След приключване на войната заминава за руския град Николаев, където завършва образованието си през 1881 година. След това записва и завършва право в Одеса и се връща в родината.

В България започва работа в столицата. Практикува като съдия (1885–1886) и прокурор (1886 година) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. През 1896 година е юрисконсулт на Софийското градско управление. Поради променливата политическа обстановка в България бъдещият известен писател двукратно е уволняван от длъжност. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Известно е, че по време на адвокатската си кариера многократно защитава бедни българи, които не могат да си позволят хонорарите на изявените софийски негови колеги.  Алеко Константинов подготвя и защитава успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет.

Писателят обича да пътешества и посещава различни части на света. Взема участие в международните изложения в Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893). По време на пътуванията си търси добрите примери от европейската и американската култура, за да ги приложи у дома. От тези визити авторът черпи идеи и за някои от най-емблематичните си произведения, голяма част от които съдържат критика към типичните балкански черти на българина. Въпреки това творецът продължава силно да вярва в България и да работи за нея, разказват от bulgarianhistory.

Особено място в биографията му заема и приносът към българския туризъм. По негова инициатива е основано първото туристическо дружество у нас, а на 27 август 1894 година той организира първото масово изкачване на Черни връх, с което поставя началото на организираното туристическо движение в България. Затова днес пред паметника му ще прозвучат и традиционните йодлерови изпълнения на хор „Планинарска песен“.

Сатирата на Алеко, неговият европейски мироглед и гражданска смелост остават актуални и днес, превръщайки го в един от най-съвременните класици на българската литература.