Печалната истина защо изчезнаха морските крави

Морската крава (известна още като морската крава на Стелер) е била гигантски бозайник, обитавал северната част на Тихия океан. Последното наблюдение на тези животни е през 1768 г. и оттогава се смята, че единствената причина за изчезването им е човешкият лов.

През този век обаче учените стигат до заключението, че не само хората, но и промените в околната среда са виновни. Някои експерти смятат, че видът, съществувал поне 6 милиона години, е бил обречен на изчезване дори без човешка намеса. Обясняваме какви са били тези същества и какво мислят биолозите днес за изчезването на морската крава.

Кой и как е открил морската крава

На 8 ноември 1741 г. натуралистът Георг Вилхелм Стелер се скита по крайбрежието на необитаем остров в северната част на Тихия океан. Неговата експедиция, командвана от Витус Беринг, претърпява корабокрушение по пътя от Аляска към Сибир.

Оцелелите са откъснати от цивилизацията. Докато екипажът търсел дърва за огрев и храна, Стелер забелязал тъмни предмети, подобни на трупи, в открито море. Когато „нещото“ изпръхтяло тихо, изследователят осъзнал, че гледа група гигантски морски животни, непознати на науката. Така започнала последната глава в историята на вид, на който му оставали по-малко от три десетилетия живот.

Какви били морските крави на Стелер?

Морските крави първоначално са обитавали топли морета, но един вид – прародителят на морската крава на Стелер – се преместил на север. Тези животни се адаптирали към студа, достигайки до 10 метра дължина и развивайки дебел (до 10 см) слой мас. По време на последния ледников максимум, когато морското равнище било по-ниско и тихоокеанското крайбрежие било изпълнено с плитки заливи и гори от водорасли, тези животни процъфтявали.

Но със затоплянето и покачването на морското равнище местообитанието им се фрагментирало. Популациите станали изолирани. По времето, когато експедицията на Беринг потъва, остава само една колония - в самия край на архипелага, далеч от хората.

Морските крави на Стелер живеели на стада. Животните се грижели както за своето, така и за потомството на други морски крави: малките плували в центъра на стадото, заобиколени от възрастни. Бозайниците били моногамни и образували силни двойки. Ако единият партньор бил ранен, другият се опитвал да помогне и оставал наблизо дори след смъртта. Морската крава нямала естествени врагове. Хората били единствената заплаха.

Лековерието на морските крави се оказало тяхната гибел.

Животните не се страхували от хората: приближавали се до брега толкова близо, че хората можели да ги галят директно от лодки или докато са във водата. Морските крави не показвали нито страх, нито агресия, което ги правело лесна плячка дори за необучени ловци.

Екипажът на Беринг, останал без храна, бързо усвоил изкуството да лови морски крави с помощта на харпуни и въжета. Месото от морските крави на Стелер било вкусно, питателно и имало дълъг срок на годност. То помогнало на 46 от 77-членния екипаж да преживеят зимата.

Слуховете за хранителното месо на морските крави бързо се разпространили по северните морски търговски пътища. Скоро всеки кораб, плаващ от Сибир до Аляска, спирал на остров Беринг, за да напълни трюмовете си с месо от морски крави. Ловците не губили време за сложни техники за улов: просто застрелвали или намушквали животните, чакайки вълните да изхвърлят труповете им на брега.

В същото време същите тези ловци ловували морски видри заради ценната им козина. Тези хищници естествено контролирали популацията на морските таралежи. Без видрите те се размножавали експоненциално и поглъщали подводните гори от водорасли – основният източник на храна за морските крави. Лишени от храна и подложени на безмилостен лов, морските крави изчезнали само 27 години след първата си среща с хора. Последната е убита през 1768 г.

Загубата на цял вид не е била осъзната веднага.

През 18-ти век самата концепция за „изчезване“ все още не е съществувала. Природата се е смятала за неизменна, създадена за хората. Изчезването на един вид изглеждало невъзможно: учените и моряците били убедени, че морските крави просто са изчезнали в непознати води.

Междувременно останките им се превърнали в колекционерски предмети. Търговците събирали костите, а музеите ги сглобявали в „пълни“ скелети – често от останките на десетки индивиди.

Едва през 1780-те години ученият Мартин Зауер, след като проучил островите в Берингово море, официално потвърдил, че морските крави са изчезнали. Неговият доклад се превърнал в едно от първите научни показания, че хората са способни напълно да унищожат даден вид.

Историята на Стелеровата морска крава е повратна точка в човешкото възприятие за природата. Преди това никой не е вярвал, че един вид може да изчезне завинаги. След трагедията светът започнал да се чуди: ами ако не сме гости в природата, а нейни разрушители?

Нови теории от учени за причините за изчезването на морските крави

През 2021 г. група учени публикува геномно проучване на морската крава на Стелер. Те анализираха ДНК от животински останки от Командорските острови и заключиха, че популацията на вида е започнала рязко да намалява преди около 400 000 години - много преди хората да пристигнат в региона. Учените смятат, че към момента на откриването му през 1741 г. видът вече е бил на ръба на естественото изчезване.

През 2022 г. обаче беше публикувано друго проучване, чиито автори оспорват това заключение. Те смятат, че намаляването на генетичното разнообразие, което е било основа за предишното проучване, показва, че популациите на различни групи са се разпръснали една от друга, а не катастрофален упадък на целия вид. Изследователските екипи заключиха, че хората все пак са основната причина за гибелта на морската крава.

Днес подводните гори от водорасли, които някога са поддържали морските крави, продължават да се свиват. А морската крава на Стелер остава символ на това колко бързо изчезва животът, когато се превърне в „лесна плячка“. Прочетете нашата статия, за да разберете кои други животни сме загубили през последния век и защо.