Политическите сили в Гренландия обединени срещу американското влияние

Гренландия, автономна територия в рамките на Кралство Дания, изпрати ясен политически сигнал, че не желае да бъде използвана като геополитически инструмент от Съединените щати. Представители на всички основни политически сили в страната демонстрираха изненадващо единство по въпроса за отхвърляне на задкулисно американско влияние върху вътрешните дела на острова, съобщи lupa.bg.

С това те реагират на засиленото военно присъствие на САЩ в региона, включително активността около авиобазата Туле - стратегически пункт за наблюдение на Арктика, която от десетилетия е под американски контрол. „Не искаме да бъдем американци. Не искаме да бъдем зависими от никого. Искаме самостоятелност, която уважава нашата култура и интереси“, заяви представител на управляващата партия Siumut, цитиран от arctictoday.com.

Въпреки че населението на Гренландия е под 60 000 души, територията й има огромно геостратегическо значение. Богата на природни ресурси и разположена на пътя между Европа и Северна Америка, Гренландия е обект на засилен интерес не само от САЩ, но и от Китай и Русия. Политическите формации на острова обаче изглежда са единодушни в стремежа си да запазят неутралитет и национален контрол.

През последните години няколко американски инициативи за инвестиции и икономическо партньорство в Гренландия бяха възприети с подозрение. Според местните анализатори, това е опит за меко овладяване на ресурсите и политическо влияние. Темата стана особено чувствителна след предложението на Доналд Тръмп през 2019 г. САЩ да закупят острова - идея, която предизвика остра международна реакция.

„Икономическото сътрудничество не трябва да се превръща в политическа зависимост“, подчерта и лидер на опозиционната партия Inuit Ataqatigiit. Местните лидери настояват за прозрачност във външните отношения и за по-силен глас в управлението на природните ресурси и международните договори, свързани с територията.

Според lupa.bg и arctictoday.com, позицията на гренландските партии е поредното доказателство, че в новата световна геополитическа реалност дори малки народи отстояват с все по-голяма увереност своето право на независим път на развитие.